С Ъ Б О Т Н А  С Р Е Щ А с Владимир Левчев

Представя: Митко Новков

19 май (събота), 17.00 часа

Кафе - книжарница СИЕЛА - Пловдив

МОЛ ПЛОВДИВ, ул. Перущица 8

Владимир Левчев: Когато заминах за Америка, мислех, че никога няма да се върна, Интервю на Невена Борисова, 19 Януари 2012 г., Е-вестник

Черна книга на застрашените видове (поезия)

Илюстрации на  Стоимен Стоилов

Оформление:  Христо Гочев

Интелект и милосърдие са опорите в стиховете на Владимир Левчев. Това са работи, които сякаш ни разбират. В полутъмното пространство на човешките отношения Левчев осветява, разкрасява. Неговата поезия е място, което никога не бихте поискали да напуснете. Ние сме изправени пред голям дух, който пише в най-добрите традиции на европейските класици. Америка е щастлива, че го има.

Грейс Кавалиери

Поезията на Владимир Левчев: Оригинален глас, твърде проницателен за годините си. Мрачен и също толкова прекрасен поглед.

Уилям Мередит

Черната книга е паметна плоча, регистрирала резултатите от човешкото несъвършено знание. Тя е написана от гласовете на застрашените създания - жирафи, врабчета, мравки. Това, което те казват, е потресаващо и безжалостно, и само фактът, че талантът на Левчев ги е накарал да проговорят, е единствената надежда. Това, което ние трябва да направим, е да се вслушаме.

Майкъл Колиър

http://liternet.bg/publish11/v_levchev/cherna/bg/belezhki.htm

Човекът и сянката (роман)

"Човекът и сянката" е любовен роман. Психологическа драма, движена от страсти и илюзии. Това е история за американската мечта и нейното странно "сбъдване" на Балканите. Действието прескача между малък български град и химеричния Вашингтон. Героите търсят щастие, търсят себе си в другия.
Но съдбите им се оказват преплетени в опасен любовен триъгълник на границата между реалния и виртуалния свят.

***

Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание в Художествената академия в София (1982). Бил е редактор в издателство "Народна култура" (1982-1989), издател на забраненото преди 10 ноември 1989 независимо списание за литература и политика "Глас", зам.-главен редактор на "Литературен вестник", член на Изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество.

През 1994 заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Завършва MFA програма по Творческо писане (1996). Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език във Foreign Service Institute (към Държавния Департамент). Oт есента на 2007 г. преподава литература в Американския университет в Благоевград.

Автор е на стихосбирките: "Аритмии" (1977), "16 стихотворения" (1981), "Кой сънува моя живот" (1983), "Някой ден" (1983), "Цветя, градове и морета" (1986), "Пейзажи на неизвестен майстор" (1987), "София под луната” (1991), „Раззеленяване на сухото дьрво” (1993), "Край" (1994), "Leaves from the Dry Tree" (1996, САЩ) ,"Черна книга на застрашените видове” (1997), "Black Book of the Endangered Species" (1999, САЩ), "Небесни балкани" (2001), "Архитектура на промените" (2003), „The Rainbow Mason” (2005, САЩ), „Събрани сънища” (2005).

Издал е още „Литература и морал. Статии, есета, студии” (1994), "Любовни писма до свободата” (роман, 1998), "Бог е любов" (2001), "Крали Марко – Балканският принц” (роман, 2006), както и редица книги с преводи, включително стиховете на Т.С. Елиът, А. Гинзбърг, С. Кюниц, Х. Тейльр, В. Висоцки и „Бхагавадгита”.

Негови стихове са превеждани и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания у нас и в други страни, включително "Child of Europe: Penguin's Anthology of Eastern-European Poetry" (1990), “Yearbook of American Poetry” (1997), Poetry Мagazine (Чикаго), Partisan Review (Бостън).