Открай време приказните истории ме изправяха пред въпроси, примерно: защо героите все отиват в гората, макар да са предупредени за вълци и други опасности, казано им е да вървят по пътеката, не, сякаш нарочно се залутват в непроходимите дебри. Какво търсят там? Детински въпрос, ще кажете, но колцина от препатилите и поумнелите ще отговорят, без да стигат до забраните, които дори не си струва да се обсъждат: не пипай огъня, ще те изгори, не ходи в гората, защото… 

Сега, след като дълго вървях по дирите на въпросите си, разбрах, че никой няма да се окаже в гората по своя воля, натам го водят страхът и отвращението му от живота, понеже не се справя с него в малката си реалност, отесняла му е. А разказвачите на приказни истории, откакто свят светува, са знаели за гората тилилейска – онази зона на подсъзнателното, в която всеки е принуден да навлезе в един или друг момент, и колкото по-сложно същество става човекът, толкова по-гъста и заплетена е тази гора.

Любов Кронева

"Детската книга на Димана Йорданова е красива и топла като изгрев, довеждащ светъл ден и за децата, и за техните пораснали вече родители.

Според мене приказките, включени в нея имат високи литературни качества, защото в кратък обем е вплетена поука, представена умно, интересно, ненатрапчиво. Всяка отделна приказка сгрява със светъл език, който може да научи малките деца -  а защо не и родителите им - да се изразяват смислено, съдържателно и красиво. Така че първият от четирите равностойни аргументи в полза на книгата е свежият й, естествен език, който обогатява представите на децата за прецизността на думите; но прецизността в никакъв случай да не изключва топлотата, добротата, естествеността, а е само един от компонентите на красивото в приказките.

         Вторият равностоен аргумент в подкрепа на мнението ми, че книгата е с висока стойност, е: книгата блести. То не е блясък, а мъдрост и доброта, слети в красива мелодия, която отива в сърцата на читателя и остава там да свети по пътя му в лоши и нещастни дни. И така – вторият ми аргумент в полза на книгата – двата пласта във всяка приказка. Първият е наглед простата, разбираема история, а вторият  - красивият, светлият и мъдрият пласт на поуките – под наглед обикновеното разказче е скрита притча, която поучава децата, родителите им, бабите и дядовците, възвръща способността им да виждат света с чисти очи.

         Третият ми аргумент – умно определеният обем на всяка приказка. Всяка една тях изглежда точно толкова дълга, колкото е нужно, за да носи хубавото, въплътено в нея.  Една страница и половина, две страници, най-много три, а като свършиш прочита, все едно излизаш на поляна през пролетта, ти си хлапе, стиснало ръката на мама, най-обичаното същество на света.

          Четвъртият аргумент – не зная как авторката го е постигнала, но приказките печелят сърцата на хлапетата, големи колкото най-голямата ми внучка – на 5 години и половина, печелят и моето 60-годишно сърце. За мен приказките са интересни за деца на възраст 5.5-10 години, защото се леят с лекота,  естествено както  извира водата на хубав извор.

                  В заключение – това не е просто книга с приказки, а книга с притчи, която ще обогати всеки обичащ словото човек, ще накара малчуганите над 5.6- 6 години да се замислят и би било прекрасно, ако родителите им разговарят за  приказките с тях."

Здравка Евтимова

Поезията като бунтовно изкуство

от Лорънс Ферлингети

стихотворения 

Превод от английски Манол Пейков
Оформление и илюстрации Люба Халева
Жанет 45, 2019, с. 130, (твърди корици)
Корична цена 25.00 лв., ISBN: 978 619 186 535 2

Преди няколко месеца Лорънс Ферлингети отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско – градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години – нарече улица на негово име и обяви 24 март за Ден на Лорънс Ферлингети.

Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век – и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване.  

ЕДНАИСТОРИЯ
Джипи
Графична новела

Превод от италиански Нева Мичева
Адаптация на български език Кирил Златков
Жанет 45, 2019, с. 126, твърди корици

Комиксът на Джипи (Джани Пачиноти, 1963) еднаистория е общото кратно на цял рой истории. Тази на известния писател, който преживява душевен срив в апогея на своята кариера; тази на семейството му, което центробежно се отдалечава от неговото нехайство; тази на редника през Първата световна война, който е обещал да се върне на всяка цена; тази на изобретателя, който се заема да направи оръжията по-бързи и ефикасни; тази, митичната, за човешкото лице като релеф, издълбан от сълзите... През 2014 г. еднаистория става първата рисувана книга, попаднала сред дузината финалисти за най-старата и престижна италианска награда за литература Стрега. 

Сред първите читатели на книжката "Как кученцето си намери дом" е Мария Донева, а ето какво ни написа тя:
"Мая и Невена са разказали най-тъжната приказка, и добре, че щастливият край ни помахва на финала като опашка на кученце, което най-после си е намерило дом.

февруари – юни 

ЧЕТЕНЕТО е ИГРА! 
ЧЕТЕНЕТО е ОБЩУВАНЕ! 

•   Ние обявяваме гостите и темите, вие участвате!
•   Вие предлагате гостите и темите, ние участваме!

Разгледайте програмата в рамките на Младият Пловдив чете 2020! 

Повече за фестивала тук: 

http://plovdivchete.com/