Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
В нашето предградие никога не бе имало погребение - или поне откакто ние сме се появили на този свят. Ако някой е умирал, то е било през Втората световна война, когато още не сме съществували, а бащите ни са били невероятно мършави юноши, запечатани на чернобели снимки: татковци на временни летища насред джунглата; пъпчиви татуирани татковци; татковци с картички на известни хубавици, обявени за секс-символи; татковци, които пишат любовни писма на момичетата, по-късно превърнали се в наши майки; татковци, вдъхновени (от купонната система, самотата и бунта на телата в маларичния въздух) да излеят поетическите си блянове, секнали безвъзвратно още със завръщането им у дома. Днес нашите татковци бяха мъже на средна възраст с коремчета и ощавени от десетилетията търкане в крачоли пищяли, но все още бяха доста далеч от смъртта. Собствените им родители, които говореха чужди езици и живееха на преустроени тавани като мишелови, получаваха възможно най-добрата медицинска помощ на планетата, поради което явно щяха да доживеят чак до другия век. Ничий дядо не беше умрял, и ничия баба, ничии родители. Само няколко кучета: бийгълът на Том Бърк, Мъфин, който се задави с дъвката на Джо Базуката, и сега, това лято, едно създание, което по кучешките стандарти беше още кутре: Сесилия Лисбън.
Джефри Юдженидис е роден през 1960 в Детройт. Потомък е на гръцки и ирландски емигранти. Завършил е университите Браун и Станфорд. Живее в Принстън, Ню Джърси, заедно със съпругата и дъщеря си.
Първите му творби се появяват в New Yorker и Paris Review. Първият му роман, “Непорочните самоубийства” (The Virgin Suicides, 1993), е преведен на 15 езика. Книгата, както и едноименната екранизация на София Копола, придобиват култов статус зад океана.
Вторият му и последен засега роман, “Мидълсекс” (писан цели девет години) излиза през 2002 г. Обявен е за най-добра книга на годината от New York Times Book Review, Los Angeles Times, Chicago Tribune, San Francisco Chronicle, Pittsburgh Post Gazette, Entertainment Weekly, а също и от книжарниците Borders, Barnes & Noble и Amazon.com. Книгата печели „Пулицър (най-престижната американска награда за художествена литература) за 2003 г.
Говорейки за Юдженидис, американската критиката отбелязва рядката комбинация от литературна задълбоченост и широка популярност, която го нарежда сред ценените и от познавачите, и от масовата аудитория писатели.
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 16.99 лв. | Цена online 16.14 лв. | Купи
Отзиви на читатели (4)
Чудесна книга
Не смъртта, а живота е описан в
Безвремие и разбъркани мисли, нахвърляни, породени от звук или спомен. История разказана от лицето на наблюдател, външен за главните действащи лица – сестрите Лисбън. Но този наблюдател ги обича, иска да разбере мислите им, иска да се докосне до съкровените им тайни и да ги накара да мислят за него. Опитва да се включи в затворения им свят, да им даде надежда и смисъл за живот. Външен наблюдател, но разказващ не в единствено число, а в множествено – не става въпрос за едно момче, впечатлено от красивите и затворени сестри, а за група момчета, чиито образи се сливат и смесват в едно. Петте сестри са осмислили дните им и будят фантазиии, карат ги да си задават въпроси и да предприемат отчаян опит да ги спасят от самите тях.
Смоубийството на Сесилия изкарва на показ личните драми, неспособността да се справим с тъгата и липсата. Неспособността на околните да бъдата съпричастни и нелепото мълчание, което се насажда в един такъв тежък момент от живота, липсата на правилни думи и дела, с които да донесеш утеха и подкрепа на хората, които имат нужда от това.
В книгата основната тема е за самоубийствата, но това е книга за живота в неговите най-наситени години – тиндейджърските. В опитите да се промени света и оптимиза, че всичко е възможно и има смисъл.
Непорочните самоубийства
Трудно... Странно...
Един уважаван мъж казва, че когато книгите му харесват, ги споменава, а тези, които не му допадат -- премълчава.
Аз съм на границата между харесване и нехаресване.
Посегнах към този роман заради многобройните хвалби и положителни думи.
Но започвайки го оставих. Не ми допадаше. Мудност и прекалено детайли. Натрупване...
После пак посегнах към него и така се редуваха съмнения и инат. Докато го прочетох.
По-различно, по-друг ъгъл, по-обстойно, бъркащо навътре. Едно врящо гърне!
Трудна книга. Поне за мен.
Напишете отзив за книгата