Непорочните самоубийства

В нашето предградие никога не бе имало погребение - или поне откакто ние сме се появили на този свят. Ако някой е умирал, то е било през Втората световна война, когато още не сме съществували, а бащите ни са били невероятно мършави юноши, запечатани на чернобели снимки: татковци на временни летища насред джунглата; пъпчиви татуирани татковци; татковци с картички на известни хубавици, обявени за секс-символи; татковци, които пишат любовни писма на момичетата, по-късно превърнали се в наши майки; татковци, вдъхновени (от купонната система, самотата и бунта на телата в маларичния въздух) да излеят поетическите си блянове, секнали безвъзвратно още със завръщането им у дома. Днес нашите татковци бяха мъже на средна възраст с коремчета и ощавени от десетилетията търкане в крачоли пищяли, но все още бяха доста далеч от смъртта. Собствените им родители, които говореха чужди езици и живееха на преустроени тавани като мишелови, получаваха възможно най-добрата медицинска помощ на планетата, поради което явно щяха да доживеят чак до другия век. Ничий дядо не беше умрял, и ничия баба, ничии родители. Само няколко кучета: бийгълът на Том Бърк, Мъфин, който се задави с дъвката на Джо Базуката, и сега, това лято, едно създание, което по кучешките стандарти беше още кутре: Сесилия Лисбън.

Джефри Юдженидис е роден през 1960 в Детройт. Потомък е на гръцки  и ирландски емигранти. Завършил е университите Браун и Станфорд. Живее в Принстън, Ню Джърси, заедно със съпругата и дъщеря си.
Първите му творби се появяват в New Yorker и Paris Review. Първият му роман, “Непорочните самоубийства” (The Virgin Suicides, 1993), е преведен на 15 езика. Книгата, както и едноименната екранизация на София Копола, придобиват култов статус зад океана.
Вторият му и последен засега роман, “Мидълсекс” (писан цели девет години) излиза през 2002 г. Обявен е за най-добра книга на годината от New York Times Book Review, Los Angeles Times, Chicago Tribune, San Francisco Chronicle, Pittsburgh Post Gazette, Entertainment Weekly, а също и от книжарниците Borders, Barnes & Noble и Amazon.com. Книгата печели „Пулицър (най-престижната американска награда за художествена литература) за 2003 г.
Говорейки за Юдженидис американската критиката отбелязва рядката комбинация от литературна задълбоченост и широка популярност, която го нарежда сред ценените и от познавачите, и от масовата аудитория писатели.