Балада за Стария моряк

Колридж написва "Балада за Стария моряк" през 1797 година. Издадена е за пръв път в сбирката "Лирически балади" (1798) - знакова книга от събрани стихотворения на Уърдзуърт и Колридж, дали началото на английския романтизъм. В английския език няма друга поема, която да е вдъхновила такъв брой илюстратори - повече от 70 художници са работили върху различните й издания. Най-известен сред тях е удивителният Гюстав Доре (1832 - 1883), който за по-малко от три дестилетия създава няколко хиляди гравюри върху някои от най-важните произведения на литературната класика - от Библията до Рабле, Данте, Милтън, Сервнтес, Балзак, Тенисън, Байрон и Едгар Алан По. Илюстрациите към "Балада за Стария моряк" са сред най-зрелите му и запомнящи се творби. Магическият свят на поемата предоставя на Доре дълго чаканата възможност да изобрази безкрайните обеми на откритото море, бурите и водовъртежите на непознатия океан, ледената пустош на Антарктика, горещите екваториални води, гъмжащи от морски чудовища, като и страданията на Стария моряк в цялата им удивителна кинематографичност, превърнала шедьовъра на Колридж в една от най-вълнуващите поеми в англйската литература.
Публикуваният тук превод следва текста на авторитетното издание от 1834 година и включва глосите, добавени от автора към текста на поемата през 1817 година.

"Именно през майсторското справяне с тези трудности Манол Пейков е съумял да постигне една лекота на изказа, която самият Колридж назовава в своите лекции върху Шекспир с думите на Милтън „проста, сетивна, страстна”. По този начин преводачът е съумял също „да предаде с всяка част най-голямото непосредствено удоволствие, съвместимо с най-обхватния сбор от удоволствие спрямо цялото.” Последните думи са част от определението, което ранният английски романтик дава на поезията. Може да се каже, че определението напълно отговаря на този превод."

Дарин Тенев, в. "Култура"

"Накратко, Пейков за Колридж е това, което е Валери Петров за Шекспир."

Мнение във форума на bg-mamma