Апокрифни животни

Димитър Кенаров от няколко години периодично заявяваше, че подготвя книга със стихотворения за животни, от името на животни… А през декември миналата година обясни мотивацията си така:
”Димитър Кенаров си пада по животни. Камили, мечки, китове. Всички животни са красиви. Магарето е красиво. Къртицата е красива. Тигърът също е красив. Дори мравоядът, който опипва земята с език като с бастун за слепи, има своя чар.
Димитър вярва, че хората трябва да се отнасят с всички други животни като с равни. Очовечаващо е.
Димитър си представя, че животните са малки деца с много остри нокти и зъби.
Димитър е вегeтарианец. Малтретирането и масовото изтребление на съзнателни същества в месната индустрия го отвращават. Консумацията на месо, без жизнена необходимост за това, му е противна. Човек е това, което яде.
Димитър харесва английския философ Джеръми Бентам, защитник на правата на животните. Въпросът не е “Те рационални същества ли са?” или пък “Могат ли да говорят?”. Въпросът е “Могат ли да страдат?”.
Димитър е журналист, защото обича този свят.
Димитър пише поезия, защото обича други светове.”.
При такава мотивация и най-вече заради обичта към световете – този и другите – никак не е неочаквано, че книгата вече е факт.

"Ако кажем, че това е книга за животните, то ще бъде изказване само за нещата на пръв поглед. Защото действително всеки от текстовете Е за едно животно. Но отвъд животноописанието е историята на живота, личната история, предадена със сантимент, разказана с подкупваща човечност."

Фрагмент от рецензията на Петя Хайнрих, публикувана в личния й блог. 

Прочети откъс