Предречено от Пагане / Белот на две ръце, том 7 (твърди корици)

Прочетох "Предречено от Пагане" още преди издателство "Жанет 45" да го преиздаде. Попадна ми екземпляр, издаден през 80-те, с бели корици и червено заглавие. Беше оръфана по краищата, но не ме отблъсна. Изчетох я най-чинно и се влюбих в разказа за съвършената прабългарска девойка Пагане и суровият Аспарух, любовта на живота ѝ. Вера Мутафчиева представя националните ни добродетели и недостатъци като изначални, изконно български. Пагане е убита от завист, ревност към постелята на Аспарух и най-вече заради прабългарския обичай най-одарените с таланти от Тангра да бъдат принасяни в жертва на небесния бог. Та нали и днес даваме курбан успелите си сънародници, като ги пускаме да изтекат в чужбина? Това е най-истинския роман, който съм чела, въпреки че авторката му открито обявява, че е написан заради нуждата от пари, с които да изгледа двете си дъщери.