Кухненски слон

Без да са си поставили за цел да създават учебно помагало авторите Росица Ячкова и Тодор Петков са разказали по интригуващ начин патилата на една въпросителна из шарения свят на препинателните знаци. Получила се е история в думи, цвят и картина, която несъмнено ще допадне и на децата от най-различни възрасти, и на родителите с чувство за хумор и отношение към качествените книги за деца.
Заради оригиналните си илюстрации “Приказка за въпросителната” е чудесен подарък за малки деца, които още не могат да четат. С малкото си текст тя е идеална и за онези, които тепърва усвояват четенето. Историята, в която увлекателно са представени ролята и значението на препинателните знаци, прави “Приказка за въпросителната” ценна и за по-големите деца, които се борят с пунктуацията, а родителите несъмнено ще харесат съвета на двете точки:
– Ето какво ти трябва:
сън, почивка и здрава храна.

Летен ден. Всичко е в искрящо, весело, златно жълто – житата, слънчевите зайчета, поточето, игликата, човката на врабчето, къдриците на детето, жълтурчето... „И се завърта земята във кръг – жълта, подобна на пресен жълтък...“
Образите и стиховете са от последната детска книжка на Мая Дългъчева с римувани приказки „Пъстри приказалки”. Всъщност всички детски книжки на Мая и двете й стихосбирки за възрастни „Семки от ябълката“ (2000) и „Друга приказка“ (2005) са подобни на пресен жълтък... Защото са обратното на запъртък. От тях винаги изскача пиленце. Винаги блика живот.
Това не значи, че са фанфарно или фанфаронски бодряшки. Противопоказен им е програмираният хепиенд. Не приличат и на крайпътно заведение на „Хепи“ – да хапнеш надве-натри, макар и вкусно, и да продължиш пътя си. Те, приказките, са пътят. В тях нещата не са наблюдавани, не са описани и, пази боже, хербаризирани, пък дори и като четирилистна детелина. Всичко в римуваните приказки на Мая става в момента, тече, свети, скача, пее, пропуква черупката на яйцето и се търкулва по пътя. Понякога летейки. На нас, нейните малки, по-големи, най-големи и пак малки читатели, ни порасват крила. Не ставаме ангели – ставаме малко по-бели. И по-цветни.
По-цветни – като пъстри приказалки. Благодарим ти, Мая!