Кухненски слон

"За деца се пише също като за възрастни, но по-трудно" – казва английският писател Марк Хадън, който през 2003 г. взе две литературни награди за възрастни с “книга за деца”. Хадън по всичко личи е прав – списъкът с добри детски книги се обновява доста по-рядко от качествените заглавия за възрастни.
“Весела чета с боси крачета” по текст на Зоя Василева и рисунки на Яна Левиева има всички шансове да се нареди на рафта с любимите детски книги.
Крачетата на веселата чета от заглавието вероятно са боси, понеже авторките са успели да влязат в детските обувки и да видят света през отворения, любопитен детски поглед, който иска да знае всичко, и прави неочаквани връзки между нещата. От тях познатият свят изведнъж добива поетични очертания. Зоя Василева е наясно, че за да говориш на детето, трябва да се изравниш с ръста му, да си честен и да избягваш фразата “още си малък, за да разбереш”. Освен за деца, “Весела чета с боси крачета” е за детето у родителя. Тя е и за съвременните информирани и знаещи градски деца, и за работещите им родители, постоянно надбягващи се с времето и умората.

Летен ден. Всичко е в искрящо, весело, златно жълто – житата, слънчевите зайчета, поточето, игликата, човката на врабчето, къдриците на детето, жълтурчето... „И се завърта земята във кръг – жълта, подобна на пресен жълтък...“
Образите и стиховете са от последната детска книжка на Мая Дългъчева с римувани приказки „Пъстри приказалки”. Всъщност всички детски книжки на Мая и двете й стихосбирки за възрастни „Семки от ябълката“ (2000) и „Друга приказка“ (2005) са подобни на пресен жълтък... Защото са обратното на запъртък. От тях винаги изскача пиленце. Винаги блика живот.
Това не значи, че са фанфарно или фанфаронски бодряшки. Противопоказен им е програмираният хепиенд. Не приличат и на крайпътно заведение на „Хепи“ – да хапнеш надве-натри, макар и вкусно, и да продължиш пътя си. Те, приказките, са пътят. В тях нещата не са наблюдавани, не са описани и, пази боже, хербаризирани, пък дори и като четирилистна детелина. Всичко в римуваните приказки на Мая става в момента, тече, свети, скача, пее, пропуква черупката на яйцето и се търкулва по пътя. Понякога летейки. На нас, нейните малки, по-големи, най-големи и пак малки читатели, ни порасват крила. Не ставаме ангели – ставаме малко по-бели. И по-цветни.
По-цветни – като пъстри приказалки. Благодарим ти, Мая!