Училище за глупаци

Една от водещите фигури на руския постмодернизам, Анатолий Корольов придобива световна известност с повестите и романите си „Геният на местността” (1990); „Ерон” (1994); „Човекът-език” (2000); „Главата на Гогол” (2000) – за който писателят получава престижната италианска награда „Пене”, веднага след Умберто Еко; „Змия в огледалото” (2001); „Да бъдеш Бош” (2004) и „Игрите на гения, или животът на Леонардо” (2005) – последният му шедьовър, предложен на българския читател от Издателство „Факел” и ИК „Жанет 45” в съвместната им поредица „Нова проза”.

"Венерини коси" е роман за женското начало, каквото според мен е любовта. Мъжът съществува само защото обича жената, той се идентифицира единствено чрез нея, тя осмисля живота му - останалото е кариера, пари, война. Всички герои в романа се преплитат, сливат, съединяват в един - на жената, която иска да има право на любов, да обича независимо от всякакви лагери, войни, несправедливости, тоталитарни режими. Ако я няма тази любов, светът ще се преобърне като лодка, така както на едната й страна са натоварени войната, смъртта, омразата, на другата - тази първа любов на жената."

Михаил Шишкин