Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
След като написва (както сам отбелязва) „хиляди литературни парчетии – фейлетони за печата, сценки за радиото и телевизията, текстове за песни и т.н., с които припечелва прилично, за да храни семейство и да прекарва добре с приятели вечерите и нощите”, Петър Софрониев ни изненадва и респектира с новия си сборник с разкази „Посока – Запад”. В тях авторът е преплел лудия смях с парещата болка в сърцето, за да се очертаят релефно двата полюса, между които е разпъната душата на българина в последните години. Но разказите в „Посока – Запад” не са парчета от кривото огледало, в което ни се налага да се оглеждаме всеки ден. По-скоро те са една усмивка с горчиви бръчици, весело-тъжна пътека, проправена през времето, по която авторът ни води, за да стигнем до истински истории на хора, които не искат да се примирят, че са случайни пътници на тази земя... И ако преди години авторът самоиронично казваше (в текста си за песента на Васил Найденов) „нищо ми няма, всичко ми е наред”, сега сякаш успокоява – нищо ви няма, друго не е наред.
„Беше време, когато се борехме за мир и разоръжаване. Докато разбера как да се включа и аз в тази борба, времената се промениха и всеки започна да се бори за нещо различно.
Един се бори срещу корупцията, друг срещу съседите си, трети срещу листните въшки, нападнали дърветата край виличката му... Познавам и мъж, който упорито се бори срещу мастиката и е решил да я унищожи докрай, като изпие с отвращение всичката налична на тази земя.
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 12.00 лв. | Цена online 11.40 лв. | Купи
В тази ценна книга Йеспер Юл твърди, че днешното семейство се намира на важен кръстопът. Разрушителните ценности, които управляват традиционното йерархично семейство – послушание, физическо и емоционално насилие, налагане на правила, – започват да губят позиции.
И вместо тях имаме възможността да възприемем нови ценности, които изхождат от идеята, че семейството следва да се гради не на авторитарна власт или демократично потисничество, а на достойнство и взаимност между родител и дете. Децата умеят компетентно да изразяват чувствата си от самото си раждане и са готови да съдействат. Родителите са тези, които трябва да се вслушват и да се учат от децата си. А когато общуването с децата ни кара да се чувстваме недооценени, причината почти винаги е в нас. Достигнали сме до конфликт, защото не сме съумели да дадем израз на нежността и любовта си чрез изпълнено с нежност и любов поведение, нито да превърнем добрите си намерения в плодотворно взаимодействие.
Още
Отзиви (0)
| Изчерпано количество
Отзиви на читатели (1)
Хаха
Напишете отзив за книгата