Ненакърнимо

В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат поолисяли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващата. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев.

Недялко Славов

За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с появата на всеки негов текст. А то е радост. Радостта да четеш интелигентно и свободно написани текстове, в които хуморът е висок, по обрзеца на Аристофан и смешен като у Братя Маркс, Монти Пайтън и Уди Алън, взети заедно. Радост да усетиш истинските игрови възможности на езика, на българския език, който до появата на тези текстове не познаваше своите сюрреалистични и изобщо своите авангардистични възможности. 

Младен Влашки