„Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола.

Да се наричаш Сахара, означава, че той непрекъснато трябва да пътува. Означава името ти, изписано от нечия ръка на вътрешната страна на запотеното стъкло на влака и после изтрито с ръкав. И друга жена. И "Мога ли да седна до вас?".