... Тези текстове са писани в един прозорец от около три години. По причини, за чиято същност не съм в състояние да се произнеса, подробностите ми отнеха не повече от 3 дни. Но това е сгъстеното време, извън него са многомесечните опити да се върна в състоянието, от което бях излязъл.

Издателска къща “Жанет 45” пусна на книжния пазар нова книга със стихове на големия ни поет Николай Заяков. “Пастирът на звездите” е уникално издание и включва неиздавана поезия – благословена от ръката на Бога, от която само няколко са видяли бял свят по страниците на периодичния печат. Девет години делят двете последни книги на поета. Новата му книга е доказателство, че талантът на Заяков надвива годините, и това, естествено, са думите. Те са слабостта и силата на този автор.
Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност. Стиховете му се вписват в пейзажа и самите са пейзаж. Част от тях са предизвикани от емоционалната му връзка с Италия, други са посветени на приятели и на близки до сърцето му хора. Тукашното битие на поета по особен начин се съединява с предишното му битие в неговия троянски край. Заяков обаче съумява да съхрани предаността си на своето единствено начало. Той винаги е смятал за своя родина Поезията, а самия себе си – за Неин поданик. Може би трябва да се добави и това, че работното заглавие на новата му книга е било “Пастирът на черните овце”.

“Дневникът на господин Самотен” на Николай Заяков е много интересна стихосбирка, която независимо от това че цитира жанра на дневника, пулсира между публицистичното и лиричното, носи в себе си полемични заряди, готови във всеки момент да взривят привидно спокойния епически тон.