Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в „Книга за нас“ съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на поезията, стремят се към него и се оттласкват от него – и нежно поемат читателя в своята люлка.

(...) 

Аз пък, съвсем нескромно, зная. Стихотворенията на Мария се стремят да утешат, успокоят и окуражат човека. Те пречистват приложността на поезията. Мария се грижи за читателя, защото и той е човек като нея. Той също се нуждае от обновление. И от правото да се обикне. С това категорично заглавие Мария ни връща обикновената обич към литературата, прочее, каква ликуваща обич. Дори когато цитира на подбив. Дори когато прихваш, а тя се шегува със себе си. Или се самовъзпалява. Мария лекува,Мария ликува... 

Марин Бодаков

Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. 

В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето й също да се усеща така. 

* * *

По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
„Стой тук. Рано ти е още.“

Поезията е стар домашен метод за консервиране на образи, чувства, мисли и сладък звук.

Стихотворението е бурканче от думи. Всеки път, когато открехнеш капачката, откриваш вътре едно съхранено настроение.

Мария Донева

Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,

"Мария Донева пише едни от най-лъчезарните стихове, които съм чел. Драмата, болката и трагедията са ми безкрайно омръзнали и май вече ставам зъл и проклет, когато някой се опита да ми ги натрапи. Когато чета стиховете на Мария Донева, ми е леко, хубаво и усмихнато. Радвам й се как реди думичките и ми се иска, ако не да има много повече хора като нея, то поне повече да се почувстват като мен."

Пейо Попов

Поетесата Мария Донева казва „Сбогом на читателя” още със заглавието на първата си стихосбирка (спечелила първа награда в Националния конкурс „Веселин Ханчев” през 1994 г.).