Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Дядо на внук, който му повтаря и трите имена. Член на Съюза на българските писатели.
Хобито му е да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата).
Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печели наградата "Чудомир" в Казанлък и "Златен ланец" в конкурса на в. "Труд", както и голямата награда на "Корпорация Развитие КДА", за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003). Три пъти е сред номинациите за наградата “Хеликон”.
Автор е на 20 самостоятелни книги – белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Освен това е редактор на много книги, главно на млади автори и дебютанти. Две от тях, "Първа" – на Елица Великова и "Кинематографът в Бургас" – на Йорданка Ингилизова, също са награждавани на "Южна пролет".
Под знака на ИК “Жанет 45” Христо Карастоянов издава сборника разкази “Нефертити в зимна нощ” (2001), романа “Аутопия: другият път към ада” (2003; номиниран за първото издание на конкурса на Фондация “Вик” за най-добър роман на годината, 2004 година) и разказите “La Vie en Rose и други такива” (2004).
Негов сборник с разкази е една от петте книги, с които стартира инициативата “Духовна врата” на ИК “Жанет 45” – “Търся съпруга за мъжа си”, разкази, превод на турски Хюсеин Мевсим (“Kocama kari ariyorum”). Заедно с другите заглавия от поредицата, “Kocama kari ariyorum” беше представена на Международния панаир на книгата в Истанбул през 2006 г.
Редактира няколко книги за ИК „Жанет 45”, сред които “Животът и смъртта на господин Илиев” от Георги Илиев (2006).