“...Настоящият том със с ъ б р а н и с т р а н и ц и от поезията на Веселин Сариев ще покаже неоснователността на каквото и да е подценяване на лириката му, ще покаже в цялост прочетено и не съвсем добре прочетено и усвоено; той ни дава петте излезли приживе книги „Здраво утро“ (1982), „Пред края на кръга“ (1989), „Съзвездие от мигове“ (1998), „Горски дух“ (2000), „Златна клонка“ (2001) заедно с експериментите му в областта на визуалната поезия, но и няколкото неопубличностени досега големи проекти – останали незавършени, но имащи интелектуалната мощ на истински съдбовната поезия.

„Диарбекир и българите“:

„...Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. „Вести“ от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: „Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма“.

***

Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,

...

Литературата има и глас , DICTUM - разговор на Валентин Дишев с Мария Донева за нейната нова книга - “Магазин за обли камъчета”, (запис от 18.11.2011 г.,излъчен в 84-тото издание на “Страници”)

Ходене по буквите: „Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно”, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения... Пълният текст от Марин Бодаков четете във в. Култура - Брой 43 (2661), 16 декември 2011.

„… Наистина е удивително хубаво да виждаш как пред теб се създава един свят, различен от другите, как израства сякаш от нищото, а всъщност от опита, въображението и таланта на своя автор. Защото Венцислав Божинов притежава и трите – не бих го твърдял така категорично, ако не знаех, че читателят на тази книга ще има възможност сам да се убеди в това. [...]

В тази ценна книга Йеспер Юл твърди, че днешното семейство се намира на важен кръстопът. Разрушителните ценности, които управляват традиционното йерархично семейство – послушание, физическо и емоционално насилие, налагане на правила, – започват да губят позиции. 

И вместо тях имаме възможността да възприемем нови ценности, които изхождат от идеята, че семейството следва да се гради не на авторитарна власт или демократично потисничество, а на достойнство и взаимност между родител и дете. Децата умеят компетентно да изразяват чувствата си от самото си раждане и са готови да съдействат. Родителите са тези, които трябва да се вслушват и да се учат от децата си. А когато общуването с децата ни кара да се чувстваме недооценени, причината почти винаги е в нас. Достигнали сме до конфликт, защото не сме съумели да дадем израз на нежността и любовта си чрез изпълнено с нежност и любов поведение, нито да превърнем добрите си намерения в плодотворно взаимодействие.

– Искам да напишете с много любов книга за моя баща – ми каза преди година и половина Анастасия Цанкова, дъщерята на майстора на шлагера у нас, големия Йосиф Цанков.

Вероятно учуденият ми поглед я стъписа, защото след миг тя изригна:

– Ще ви предоставя целия му архив. Баща ми живееше за любов, пишеше песни за любов и страдаше за любов. Беше огромен талант и голям самотник. Беше истински бохем. Затова искам книгата за него да бъде написана с любов.

Сама не усетих как казах:

– Добре.

“...Настоящият том със с ъ б р а н и с т р а н и ц и от поезията на Веселин Сариев ще покаже неоснователността на каквото и да е подценяване на лириката му, ще покаже в цялост прочетено и не съвсем добре прочетено и усвоено;

„Диарбекир и българите“:

„...Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. „Вести“ от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: „Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма“.

„Имен ден за добрия човек“ е петият сборник с разкази на Калин Терзийски. След „Има ли кой да ви обича“ и „Любовта на 35-годишната жена“ „Имен ден за добрия човек“ е книга с много по-ясни послания, по спокойна и по-мъдра. Разказите са писани в периода от 2008 до 2011 и въпреки привидната си и неочаквана разнопосочност и различия в темите са подчинени на една силна и дълбока тема – постигането на душевна хармония и пътя, който човек изминава, за да открие себе си.

Тази книга е автентично доказателство, дело на първия преговарящ за освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт по обвинение в умишлено заразяване с вируса на СПИН на деца в Бенгази.