ИЗ КНИГИТЕ:

ЧАСОВЕ (1960), КОМПОЗИЦИИ (1963), ХРОНИКИ (1965), ПЕРИГЕИ ИЛИ, НАЙ-ГОЛЯМОТО, ПРИБЛИЖАВАНЕ ДО ЗЕМЯТА (1967), ПАРАПЕТИ (1968*), АЗ ПИТАМ! (1976), РЕКВИЕМ (1980), СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ! (1992), СТЪПКИ ПО ОБЛАЦИТЕ (1997), ПТИЦИ (2003), НЕБЕСНА ГЛЕДНА ТОЧКА (НЕИЗДАДЕНА)

ИЗ КНИГИТЕ:

Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му „Мравки и богове“ е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес.

http://knigolandia.info/book-review/mravki-i-bogove/

Автопредговор

В този том си позволих да представя шест от играните по сцените на българския театър пиеси: Обещай ми светло минало, От сняг помилвана душа, Голям колкото малка ябълка, Четирите посоки на света, Църква за вълци и Живите от мъртвата махала.

Представям ви и пиесата Мутанти, публикувана през 1989 година в списание „Театър“ под заглавие Промяната благодарение на проф. Юлиян Вучков, тогавашен главен редактор на списанието...

В тази книга – като в тъмница –
са заключени моите стихотворения.
„Душата ми се избави като птица
от примката на ловци…“

Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му „Мравки и богове“ е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес.

http://knigolandia.info/book-review/mravki-i-bogove/

Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование...

“Инцидент“ 

е история с класическата структура на детективски роман. С една разлика – престъпление няма, поне не в обичайния смисъл на понятието. Един мъж хвърля на една жена ключовете от общия им дом заявявайки, че не иска да я види никога повече. И изчезва. Поведението му е толкова нетипично за него, че вместо да се разгневи, жената се впуска да го търси...

В епицентъра на един инцидент от Габриела Кожухарова  за АЗ ЧЕТА, 19 декември 2012 (публ. от Слександър Кръстев в Блогосфера, в. Дневник)
http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2959:incident&catid=3:review&Itemid=17

ЖИВОТ

Български хроники: 2137 г. пр. Хр.- 2007 г. сл. Хр 

Окончателна редакция

Настоящото двутомно издание, включващо четирите тома на „Български хроники“, излезли последователно през годините 2006, 2007, 2008 и 2009, представлява о к о н ч а т е л н а  р е д а к ц и я на автора и се издава по инициатива и със съдействието на Димитър Язов и Рахамим Грандебул. 

Български хроники: 2137 г. пр. Хр.- 2007 г. сл. Хр

Окончателна редакция

Настоящото двутомно издание, включващо четирите тома на „Български хроники“, излезли последователно през годините 2006, 2007, 2008 и 2009, представлява о к о н ч а т е л н а  р е д а к ц и я на автора и се издава по инициатива и със съдействието на Димитър Язов и Рахамим Грандебул.

Своята мрежа тези толкова различни (и толкова много!) на пръв поглед жени плетат с една от най-крехките и същевременно една от най-устойчивите материи: с гласовете си.

. . .

Хоризонти

Днес си спомних, че искам да се върна в своето бъдеще.
После разбрах, че го имам и че го нямам същевременно.
Всъщност бях загубил пътеката за заръщане.
Притежавах само своето минало – не напълно.

Понякога всичко е тъй обикновено.

***

НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК

Tой се връщаше вечер от нива

със цървули, пълни със пръст

загорял, със сплъстена грива

и брада един пръст.

С дебютната си стихосбирка Александър Байтошев има желание да отиде отвъд остротата, красотата и блясъка. Това "отвъд" може да се нарече и отказ от онези суета и лукс, които може да си позволи човек, владеещ тайната на словото и тайната да въздействаш върху другите чрез въобразени и създадени от теб самия светове. Или езикът, който сътворява тази поезия е езикът на „слетия с прахта”, на онзи, който ще нарече белезите си „драскотини”. „Прах и драскотини" е изчистена, аскетична, вглъбена книга, която ни дава достъп до вътрешното пространство на един интроверт. Като уникалността й не е толкова във философско - пантеистичния залог на стихосбирката, колкото в силата на едновременното изразяване на студенина и скрита страст. С първата си книга Александър Байтошев заявява пред читателите както оригиналност, така и сериозна ерудиция. Влиянията и припознаванията на традиции са "разклонени" между имената на поети и имената на художници.

Откъс от разказа „Украса на живота“

„Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на лакти и я целунах, за последен път. Тя обгърна врата ми, притисна се в мен и ме прегърна силно, както през нощта. Помоли ме след месец, на двадесети септември, в шест часа да се видим пак в Градския парк...“