Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди.

Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси? 

Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и учител в столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“. От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията „Библиотеката“ и „ИСТОРИЯ.BG“. През последните четири години е колумнист на Портал „Култура“. Автор е на книгата „Метрополитен. Сезонни мисли“, изд. „Хермес“, 2015 г. Носител е на наградата „Рицар на годината“.  

Тази книга проследява пътя на една идея.

Но каква е идеята?

Знам ли...

Да се пее и пише с очи към звездите.

ТИГЪРЧЕТО СПАС

В гората между храсти, дънери и стръкчета,

където слънцето рисува златни кръгчета

и само вятър клонките разрежда

и тъй спокойно винаги изглежда,

не зная откъде пристигна,

...

Книгата съдържа стихотворения и поеми от Бойко Ламбовски, преобладаващата част от които са писани съвсем наскоро. Някои от тях не са излизали в печата.

„Писах част от тези стихотворения като весели, а друга част – като тъкмо обратното. Бездънно-невесели, бих казал. Работата е там, че вече ми е трудно да разпределя кои какви са. Яснотата не нараства с напредването на живота. Може би това обяснява заглавието.“

Бойко Ламбовски

„Трусът“ е посветен на един от най-драматичните епизоди в българската история – колективизацията, стоварила се върху българското село като стихийно природно бедствие. Романът така и не успява да види бял свят в собственото си време поради отказа на Илия Николчин да подчини своя разказ на идеологическите клишета.

Илия Николчин (1931–2011) е писател, автор на книги с разкази, романи и документална проза.

В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат поолисяли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващата. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев.

Недялко Славов

Силвия Чолева

Чувам, че сме били последното свободно поколение на Земята. Дали е така, не зная, но зная друго – краят на света винаги се отлага от Поезията и от Поетите. Радвам се за тази прекрасна книга и за този така талантлив млад човек, Константин Трендафилов. Добре дошъл в невидимата Съпротива на стиховете, Поете!

Недялко Славов

В книгата си авторът разказва как от  тоталитарна телевизия БНТ успя да се адаптира към новите условия на прохождащата демокрация.

Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство.