ВЕРСИЯ

Тревога преминава през сърцата

като пустинен суховей.

И ето, оживяли времената

при теб ме връщат, Галилей.

Докато четях стиховете на Боряна Нейкова, си мислех колко неочаквано се появява новият поет, непредвиден и непредвидим. Тук има смелост на меланхолията, остро око за града и за света, силни и неочаквани образи, прощаване с детството и първи усети за загуба. Има стряскащо знание за цялата напуснатост на света. Не пропускайте това начало.                                           

Георги Господинов

Авторът е лауреат на ХХХІ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2014 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора. 

Открития, открития... Но те са само върхът на археологията, преди това има къртовска работа, разкопки, изследвания, познания, дирения... За всички тях разказва проф. Николай Овчаров в книгата „Археолог“ – компендиум на големите имена в световната и българската археология. Книга за пример: как мечтата се превръща в реалност, как неуспехите не са повод за униние, а за ново, още по-въодушевено начало.

Тъмнината не е само цвят на съня. Тъмнината не е само усещане на очите. Тъмнината е податлива на всички усещания. Гъста и топла е тъмнината. Вкъщи не свети, аз вървя през праха, боси са краката ми и той се сипе между пръстите, пълзи до глезените и там някъде на границата усещането за топло и меко е еднакво. Външната врата е отворена, но в сянката на къщата не се вижда нищо. По каменните плочи е хвърлена вода – мирише на мокро слънце. Мама и татко са приседнали на стълбата, мълчат, седят и просто седят в меката пара, присъединени към тишината, към камъка и към нощта. Аз шляпам по мокрите плочи, те вдигат глави и усещам, че са чакали мен. Какво щастие да те чакат! Безмълвно, в гъстия мрак, в топлата пара на съхнеща скала. Да те чакат и ти да си дойдеш... 

Закъсняло признание

„Лабиринт с разноцветни конци“. Конци на Ариадна или конци на Арахна? Първите извеждат, вторите оплитат, но на теб, читателю, се пада да избереш кой да издърпаш. Във всички случаи обаче, след като го издърпаш, ще попаднеш във водовъртеж от странни и омайващи събития, които няма да те оставят дъх да си поемеш. Шеметен роман, написан с въображение и талант, с фантазия и самочувствие. След прочитането му ще искаш още и надявам се, Красимира Стоева ще зарадва теб, ще зарадва и мен в най-скоро време с друг. Но сега прочети този, заслужава си!

Митко Новков

От безбройните неща за обичане не премълчавам няколко.

От още толкова възможни думи, с които да ги облека така, че да ги заобичате и вие, избрах тъкмо тези.

И щом държите книгата в ръцете си означава, че безсънните ми стихчета са готови да отворят вратата на очакванията ви и нямат търпение да ви подарят още куп неща за обичане. 

Всички сме родени със свободата да избираме.

Включва интервюта, рецензии, кратка биографична справка, снимки от личния архив на Божана Апостолова и библиография, изработена от НБ „Иван Вазов“ – Пловдив.

Първата поредица с общ герой в българската литература за деца. Включва излезлите досега 9 книжки. Илюстратор – Костадин Костадинов.

„Малката Божана напуска тайно леглото си през нощта и полита над света на възрастните, за да достигне чрез крилете на въображението до свои тайни светове. Приказка, написана на един омагьосващ език, разсмива с щурите разговори на героите си, като авторката нито за миг не забравя да бъде внимателна към възприятията на по-малките си читатели. Какво пък, притрябвали са ни скучните заръки на порасналите, детството е по-мъдро.“

„Животописьт на Божана Апостолова е твърде различен от тради­ционната представа за българския па­тент, наложена напоследък от два – в общи линии противоположни – типа мемоарно писане. Типът Тошо Тошев, където централна фигура е всезнаещи­ят и раздаващ оценки журналист общественик, и типът Вера Мутафчие­ва: историкьт литературовед, чийто живот встрани от новините и пра­вещите ги е ценност сам по себе си. Тошев не е излязъл от своя Сurriculum vitae, Мутафчиева е създала Opus vitae. В първия случай историята е самото ежедневие с неговите фигури – големи и малки, във втория историята е над-временна, над-личностна, защото Opus vitae в последна сметка е Opus Dei, Де­лото на Бога.

Роман, в който обаче героите не са измислени, а историите са преживени, както пише в подзаглавието на тази удивителна като разказ и внушение проза.

„Борба­та на душата със себе си и със света е съкровената история на тази книга и тя е разказана така, че характерът на авторката, нейното поведение, житейските й избори и прочее се раз­криват с несъмнена убедителност. Що се отнася до „Делнична библия“, аз напълно приемам нейните „граници на искреност“. Те съответстват на съз­дадения образ на разказвачката, рязък в ответното си поведение, но чувс­твителен и раним. Натрупал горчив опит, но разбиращ снизходителност­та към човешките слабости. И там, където срещаме по-драстични на вид признания, намираме всъщност ярко, нелицеприятно изображение на пре­живяното време.“

Димитър Кирков

Том първи представя прецизно подбрана от авторката подборка на 140 стихотворения от деветте й книги, писани в продължение на 50 години творчески живот.

„Писането на Божана Апостолова заплита две линии и два гласа. Единият удържа поетиката на ярката, внимателна, бароково загъната метафора – отчасти обвързана с една епоха на седемдесетте години, отчасти с едно място – Пловдив, като особен център на лирически търсения и, доколкото съм го усетила, на лирическа агоналност, на надпреварване в блясъка на прецизната поетическа речевитост. Към този глас трябва да добавим и нещо на пръв поглед твърде различно – уклона към морализъм, към поука, към съдене и подреждане, към позицията на ментора... Независимо дали ни се нрави, или не, този аспект е неделима част от една литературна утопия, която се стреми да се превърне в свят и която, подобно на завършената в себе си метафора или на затварящата стиха рима, се обляга на строгия формализъм на реда, на закона. Ето го възелът. Възелът, който утешава, прибира, спасява в майчинското лоно на езика.