Пет томчета за 50-годишен творчески живот – много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? „Нейните книги са повече от хубави – пише проф. Миглена Николчина. – Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.”

Том 5. „Сама и обща“ (Думи от и за Божана Апостолова)

Включва интервюта, рецензии, кратка биографична справка, снимки от личния архив на Божана Апостолова и библиография, изработена от НБ „Иван Вазов“ – Пловдив.

Първата поредица с общ герой в българската литература за деца. Включва излезлите досега 9 книжки. Илюстратор – Костадин Костадинов.

„Малката Божана напуска тайно леглото си през нощта и полита над света на възрастните, за да достигне чрез крилете на въображението до свои тайни светове. Приказка, написана на един омагьосващ език, разсмива с щурите разговори на героите си, като авторката нито за миг не забравя да бъде внимателна към възприятията на по-малките си читатели. Какво пък, притрябвали са ни скучните заръки на порасналите, детството е по-мъдро.“

„Животописьт на Божана Апостолова е твърде различен от тради­ционната представа за българския па­тент, наложена напоследък от два – в общи линии противоположни – типа мемоарно писане. Типът Тошо Тошев, където централна фигура е всезнаещи­ят и раздаващ оценки журналист общественик, и типът Вера Мутафчие­ва: историкьт литературовед, чийто живот встрани от новините и пра­вещите ги е ценност сам по себе си. Тошев не е излязъл от своя Сurriculum vitae, Мутафчиева е създала Opus vitae. В първия случай историята е самото ежедневие с неговите фигури – големи и малки, във втория историята е над-временна, над-личностна, защото Opus vitae в последна сметка е Opus Dei, Де­лото на Бога.

Роман, в който обаче героите не са измислени, а историите са преживени, както пише в подзаглавието на тази удивителна като разказ и внушение проза.

„Борба­та на душата със себе си и със света е съкровената история на тази книга и тя е разказана така, че характерът на авторката, нейното поведение, житейските й избори и прочее се раз­криват с несъмнена убедителност. Що се отнася до „Делнична библия“, аз напълно приемам нейните „граници на искреност“. Те съответстват на съз­дадения образ на разказвачката, рязък в ответното си поведение, но чувс­твителен и раним. Натрупал горчив опит, но разбиращ снизходителност­та към човешките слабости. И там, където срещаме по-драстични на вид признания, намираме всъщност ярко, нелицеприятно изображение на пре­живяното време.“

Димитър Кирков

Том първи представя прецизно подбрана от авторката подборка на 140 стихотворения от деветте й книги, писани в продължение на 50 години творчески живот.

„Писането на Божана Апостолова заплита две линии и два гласа. Единият удържа поетиката на ярката, внимателна, бароково загъната метафора – отчасти обвързана с една епоха на седемдесетте години, отчасти с едно място – Пловдив, като особен център на лирически търсения и, доколкото съм го усетила, на лирическа агоналност, на надпреварване в блясъка на прецизната поетическа речевитост. Към този глас трябва да добавим и нещо на пръв поглед твърде различно – уклона към морализъм, към поука, към съдене и подреждане, към позицията на ментора... Независимо дали ни се нрави, или не, този аспект е неделима част от една литературна утопия, която се стреми да се превърне в свят и която, подобно на завършената в себе си метафора или на затварящата стиха рима, се обляга на строгия формализъм на реда, на закона. Ето го възелът. Възелът, който утешава, прибира, спасява в майчинското лоно на езика.

По повод 90-годишнината от рождението на Свобода Бъчварова комплект "По особено мъчителен начин" се предлага на специална цена.

Предложението важи за периода 11.01.2015 - 09.02.2015 г. или до изчерпване на наличните количества. Търсете в добрите книжарници.

На 1 септември 1939 г., само една седмица след подписването на Пакта Молотов–Рибентроп между СССР и нацистка Германия, с нахлуването на немските дивизии в Полша започва Втората световна война. „Орташкият гювеч” на тоталитарната двойка е скоро консумиран и Полша, стратегически разделена помежду им, престава да съществува като държава на географската карта на континента.

Книгата съдържа шестнайсет есета за текста, говоренето и разбирането - "Удоволствието от текста" на Ролан Барт като философия",  "За превода и българския превод на едно стихотворение на Кавафис", "За религиозната вяра, вярването, истината и демокрацията",  "Дървото на живота", "За духовното", "За симетрията и асиметрията и нуждата от друга история", "За немоето в мен",  "Научното и редовото говорене, проявите на истината и възможното по-добро слово", "Текстът като феномен на културата", "Дискурс, текст и смисъл", "За говоренето като действие", "Разговаряне, разговор, диалог", "Опозиция, човешка среда-култура и отворена система",  "Свят, реалност, контекст и разбиране", "За неравността на разбирането и основните прояви на всяка реч", "За рационалното и ирационалното".

КНИГАТА

Думите мислят, че съм заспал.
Книгата пада от ръката ми,
както пада птица
от омагьосан клон.
Но не пада на пода,
за да не зарадва сенките,
нито на небето,
за да не натъжи звездите.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДЖЕВАД ЧАПАН

Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов вече живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чиито стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби.

Марин Бодаков

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕДИСЛОВИЕ

ДУХОВНИТЕ УБИЙСТВА

Аз пиша история, а не некролог, който да ме задължава

да говоря за мъртвите само добро или нищо.

С. Ц.

Когато написах първия том на „Хрониките“ и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаваха в геометрична прогресия.

Забележка

 При огромния обем на работа грешките и пропуските бяха неизбежни. Налагаше се при всяко ново издание да правя поправки и допълнения в текста, сега извърших промени и в структурата (части от някои глави или цели глави пренесох от една Книга в друга).

Това издание е окончателна редакция на „Български хроники“.

Евентуалните по-нататъшни издания (в 1, в 2 или в 4 тома), задължително трябва да се печатат по текста и структурата на това издание.