Новата книга на журналиста Иван Гарелов „Тук и сега. „Панорама“ и прехода“, издание на „Жанет 45“, тръгна към печатницата. В книгата си авторът разказва как от  тоталитарна телевизия БНТ успя да се адаптира към новите условия на прохождащата демокрация.

Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство.

Когато прочетох разговорите на Йордан Георгиев, стаята ми се изпълни с проникваща в порите ми емпатия към всички онези млади и на по-средна възраст театрали, които той е канил в своето студио в Радио „Алма Матер“ на спокойна, влюбена и разбираща ги среща. 

Журналистът Йордан Георгиев е роден във Варна през 1980 година. Гимназиалното си образование получава в училището за деца с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ в квартал Аспарухово. В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ завършва право, журналистика, а по-късно и магистърската програма „Литература, кино и визуална култура“. От 2008 година Йордан Георгиев е автор и водещ на седмичното предаване за театър „Без маски“ в Радио „Алма Матер“.

За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с появата на всеки негов текст. А то е радост. Радостта да четеш интелигентно и свободно написани текстове, в които хуморът е висок, по обрзеца на Аристофан и смешен като у Братя Маркс, Монти Пайтън и Уди Алън, взети заедно. Радост да усетиш истинските игрови възможности на езика, на българския език, който до появата на тези текстове не познаваше своите сюрреалистични и изобщо своите авангардистични възможности. 

Младен Влашки 

ВЕРСИЯ

като пустинен суховей.

И ето, оживяли времената

при теб ме връщат, Галилей.

Докато четях стиховете на Боряна Нейкова, си мислех колко неочаквано се появява новият поет, непредвиден и непредвидим. Тук има смелост на меланхолията, остро око за града и за света, силни и неочаквани образи, прощаване с детството и първи усети за загуба. Има стряскащо знание за цялата напуснатост на света. Не пропускайте това начало.                                           

Георги Господинов

Авторът е лауреат на ХХХІ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2014 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора. 

Открития, открития... Но те са само върхът на археологията, преди това има къртовска работа, разкопки, изследвания, познания, дирения... За всички тях разказва проф. Николай Овчаров в книгата „Археолог“ – компендиум на големите имена в световната и българската археология. Книга за пример: как мечтата се превръща в реалност, как неуспехите не са повод за униние, а за ново, още по-въодушевено начало.

Тъмнината не е само цвят на съня. Тъмнината не е само усещане на очите. Тъмнината е податлива на всички усещания. Гъста и топла е тъмнината. Вкъщи не свети, аз вървя през праха, боси са краката ми и той се сипе между пръстите, пълзи до глезените и там някъде на границата усещането за топло и меко е еднакво. Външната врата е отворена, но в сянката на къщата не се вижда нищо. По каменните плочи е хвърлена вода – мирише на мокро слънце. Мама и татко са приседнали на стълбата, мълчат, седят и просто седят в меката пара, присъединени към тишината, към камъка и към нощта. Аз шляпам по мокрите плочи, те вдигат глави и усещам, че са чакали мен. Какво щастие да те чакат! Безмълвно, в гъстия мрак, в топлата пара на съхнеща скала. Да те чакат и ти да си дойдеш... 

Закъсняло признание

„Лабиринт с разноцветни конци“. Конци на Ариадна или конци на Арахна? Първите извеждат, вторите оплитат, но на теб, читателю, се пада да избереш кой да издърпаш. Във всички случаи обаче, след като го издърпаш, ще попаднеш във водовъртеж от странни и омайващи събития, които няма да те оставят дъх да си поемеш. Шеметен роман, написан с въображение и талант, с фантазия и самочувствие. След прочитането му ще искаш още и надявам се, Красимира Стоева ще зарадва теб, ще зарадва и мен в най-скоро време с друг. Но сега прочети този, заслужава си!

Митко Новков

От безбройните неща за обичане не премълчавам няколко.

От още толкова възможни думи, с които да ги облека така, че да ги заобичате и вие, избрах тъкмо тези.

И щом държите книгата в ръцете си означава, че безсънните ми стихчета са готови да отворят вратата на очакванията ви и нямат търпение да ви подарят още куп неща за обичане. 

Всички сме родени със свободата да избираме.

Пет томчета за 50-годишен творчески живот – много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? „Нейните книги са повече от хубави – пише проф. Миглена Николчина. – Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.”

Том 5. „Сама и обща“ (Думи от и за Божана Апостолова)

Включва интервюта, рецензии, кратка биографична справка, снимки от личния архив на Божана Апостолова и библиография, изработена от НБ „Иван Вазов“ – Пловдив.

Първата поредица с общ герой в българската литература за деца. Включва излезлите досега 9 книжки. Илюстратор – Костадин Костадинов.

„Малката Божана напуска тайно леглото си през нощта и полита над света на възрастните, за да достигне чрез крилете на въображението до свои тайни светове. Приказка, написана на един омагьосващ език, разсмива с щурите разговори на героите си, като авторката нито за миг не забравя да бъде внимателна към възприятията на по-малките си читатели. Какво пък, притрябвали са ни скучните заръки на порасналите, детството е по-мъдро.“