„От Мърквичка до Минотавъра“ е поредното гмуркане на Митко Новков в света на изкуството. Гмуркане, което ни повлича към галерия от образи, създадени от знакови творци като Иван Мърквичка, Иван Милев, Сирак Скитник, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Станислав Памукчиев, Павел Койчев, Греди Асса, Андрей Даниел и др.

 „Мощен, ерудиран разговор „за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хтоничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия.“

Д-р Николай Михайлов

Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство.

За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото;

Все по-далече, все по-близо 

Приживе
ме беше завързал 
с невидимо въже 
за себе си. 
Не виждах въжето, но усещах 
как се скъсяваше, 
как ни приближаваше 
един към друг...

Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми:

Със свободата си. Да Е и да пише:

                               не се вплитам

                               в навалицата.

Да не се интересува как текстовете й ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до… До когото трябва.

Откъде идва силното нежелание да се конфронтираме с агресията, щом за него няма научно обяснение? В книгата, която държите в ръцете си, ще се помъча да дам отговор на този въпрос. Наред с това ще направя опит да прекарам ясна граница между деструктивната и конструктивната агресия, тъй като няма съмнение, че и двата вида агресия съществуват, но първата, за разлика от втората, не обогатява ничий живот и не носи ползи за цивилизованото общество...

На 9 март 2012 г. тригодишната Божана получи като подарък за рождения си ден първата книжка от поредицата за деца "Малката Божана" и пое своето чудно пътешествие в света на фантазиите и мечтите. Заслушана в разказите на сладкодумната си баба -- писателката Божана Апостолова, тя преживя какви ли не приключения -- от земята до небето!

„Разтърсващо – истински майстор на езика и стила." 

~ Frankfurter Allgemeine Zeitung

"Завладяващ… Авторът красноречиво овладява всепоглъщащото чувство на огромност и необятност... това е история за живота, любовта и всички онези, които сме оставили зад себе си. Това е приказка, изтъкана от мрачния вътък на човешките слабости, но също така и разказ за сила, за победа и себеотроцание пред лицето на несгодите. Шеметната кулминация ще ви остави без дъх. " ~ Сюзън Сварбрик, Глазгоу Хералд

Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето."Юлски разкази" е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, тези разкази са пътеки, които учат сърцето да се бори, а ума - да побеждава.

Божана Апостолова за своята книга: 

Почина съпругът ми Костадин Чонов и аз имах два пътя: или да се отдам на болката, или да грабна топче бели листа, за да се спася от самотата. Избрах втория път и дадох посока на онова, което най-често и най-ярко ме свързваше със съпруга ми цели 48 години.

С Божията милост – успях. Написах стихосбирката „За теб“, две детски книги от поредицата „Малката Божана“ и романа „Нощта е също слънце“.

„Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. 

Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. 

Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди.

Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси? 

Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и учител в столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“. От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията „Библиотеката“ и „ИСТОРИЯ.BG“. През последните четири години е колумнист на Портал „Култура“. Автор е на книгата „Метрополитен. Сезонни мисли“, изд. „Хермес“, 2015 г. Носител е на наградата „Рицар на годината“.  

Тази книга проследява пътя на една идея.

Но каква е идеята?

Знам ли...

Да се пее и пише с очи към звездите.

ТИГЪРЧЕТО СПАС

В гората между храсти, дънери и стръкчета,

където слънцето рисува златни кръгчета

и само вятър клонките разрежда

и тъй спокойно винаги изглежда,

не зная откъде пристигна,

...