„Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път – за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата – светещи  прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг.

Залъгвам се, че написани през годините за в. „СЕГА”, тези страници придобиват едно особено СЕГА-шно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както трябва. Но винаги е интересно: как?“

Калин Донков

„Романът е впечатляващ художествен артефакт. С оригиналния си и неподражаем стил Крум Филипов създава завладяващ свят, обживян от плътни и поетични образи, населяващи териториите на магическата реалност. „Синът на авиатора“ е необичайно и ярко явление, което задава нова посока в съвременната българска литература.“

Милко Лазаров - кинорежисьор (режисьор и съсценарист на филма „Ага“, закрил кинофестивала „Берлинале“ - 2018 година.)

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. 

„Зелените очи на вятъра“ е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с неоходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня.

„Зелените очи на вятъра“ ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават. 

Интервю на Галя Митева със Здравка Евтимова, Радио Пловдив (16.10.2018).

Стихотворенията на Албена Тодорова разместват континентите, заобикалящи сърцето, и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните - едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник.

Павел Г. Веснаков 

В поетическото присъствие на Лъчезар Станчев разпознахме една тишина, останала в миниатюр сред шумната патетика на много негови съвременници.

Надежда Стоянова, 2017 – сп. Филологически форум, бр.5

Усетих се повикана. Поканена на Пътуване.

Което се оказа без край. Лъкатуши, поспира, гмурва се и изплува в назовани и неназовани морета. Във Великото Море.

 „Мощен, ерудиран разговор „за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хтоничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия.“

Д-р Николай Михайлов