Това, което съдържа тази книга, не са мемоари, писани години след събитията, за които става дума. В подобни мемоари имаш пълната възможност да измисляш, да се правиш на пророк, на храбър и мъдър със задна дата. Това не е и таен дневник, писан с трепереща от страх ръка в потайна доба, закопаван в делва под земята и изваден на бял свят сега.

ПРЕДИСЛОВИЕ   

В привидната простота на тази малка и изящна книжка са събрани множество светове ("Боже, колко необетован свят/ между тичинки, между съзвездия – / светли бездни от аромат,/ галактични стъмнени бездни..."). Тези светове не просто се обединяват от погледа на лирическия говорител, те се създават от него.

В тази стихосбирка има много география и безутешност. Канада, Пловдив, Куба, Мексико се омесват в една силна поезия – плътна и стегната. Отсъствието, чезненето на нещата, непосилното разстояние от дома са нейна постоянна тема и настроение.

Една силно осезаема тъга присъства в етюдите на Николай Казанджиев. Много са изворите на тази тъга: нечистоплътният профил на българското побългаряване на европейското, както и профилът на самия нечистоплътен българин, обречените усилия да се спре времето, безвъзвратно отминаващото циганско лято.

Думите си приличат с душите по това, че се топят. При определена температура, в определена среда, при натиска на дадено налягане или просто от само себе си. В тази стихосбирка лирическият "аз" на Божана Апостолова наблюдава условията на динамичния процес на метаморфозата в топенето.