„Едва я задържам” (ИК „Стигмати”, 2008) e осмата по ред стихосбирка на Божана Апостолова, оформена блестящо от художника Христо Гочев, с илюстрации на Георги Гърдев. В нея читателите ще разпознаят познатата експресия на чувството от предишните ú книги и ще усетят една нова, умъдрена вглъбеност, изразена с лаконичната безпощадност на точните думи.

Уникална съдба, уникална книга. Това прилагателно, два пъти повторено от мен, изобщо не е гаранция за художествена уникалност, но за уникалност на авторовия характер – гарантирам.

Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си „Повод за небе“ (1993); „На 22“ & „Апокриф за дъжд“ (2004, 2007); „Adrianopol’dan Edirne’ye“ / „От Адрианопол до Одрин“ (2007).

Да подбереш текстове, за да направиш книга – напоследък много силно разпространено занимание. Обаче рисковано, макар че не съм убеден дали други съзнават този риск.

„Птици“ е десетата стихотворна книга на Стефан Цанев. Птицата като символ или като метафора, като копнеж по летенето и като алтернатива на пълзенето, като мечта или отчаяние преследва поета през целия му живот и постоянно присъства в неговите стихове. Новата му стихосбирка „Птици“ съдържа както нови стихотворения, така и стихотворения за птиците, писани от 1960 до 2005 година.

В книгата си „За поетическото изкуство“ поетът Стефан Цанев споделя своя опит и своите възгледи за поезията. „Човек може, но не бива да изобретява сам велосипеда – да губи време, лутайки се опипом по всички тъмни пътечки, пътеки и пътища през деветдесет и деветте адски кръга на поетическото изкуство, хубаво е да има своя Вергилий – казва поетът.

Автобиографичната изповед на Б. Апостолова “Делнична библия” е достойна реплика спрямо саморекламата, която някои писатели си направиха през изтичащата вече година в подобни книги. Уважението обаче към околните, от една страна, и естественият и категоричен отказ да говориш патетично за себе си, от друга, са онези отличителни белези на книгата, които й придават особена полемична сила...

В първата част на "Делнична библия" Божана Апостолова разказва за младостта си до обрата от 1989, за своето формиране като личност, както и за интелектуалната среда на това формиране, а във втората – за своите успехи като издател и собственик на една от най-големите печатни бази в страната.

Автобиографичната изповед на Б. Апостолова “Делнична библия” е достойна реплика спрямо саморекламата, която някои писатели си направиха през изтичащата вече година в подобни книги. Уважението обаче към околните, от една страна, и естественият и категоричен отказ да говориш патетично за себе си, от друга, са онези отличителни белези на книгата, които й придават особена полемична сила...

Това, което съдържа тази книга, не са мемоари, писани години след събитията, за които става дума. В подобни мемоари имаш пълната възможност да измисляш, да се правиш на пророк, на храбър и мъдър със задна дата. Това не е и таен дневник, писан с трепереща от страх ръка в потайна доба, закопаван в делва под земята и изваден на бял свят сега.

ПРЕДИСЛОВИЕ   

В привидната простота на тази малка и изящна книжка са събрани множество светове ("Боже, колко необетован свят/ между тичинки, между съзвездия – / светли бездни от аромат,/ галактични стъмнени бездни..."). Тези светове не просто се обединяват от погледа на лирическия говорител, те се създават от него.