"Разказите на Ангел Г. Ангелов наистина са необикновени и съответно изискват необикновен и по-проникновен прочит. Тяхната съпротива да разкрият съдържанието си с обичайния прав текст, провокира художествените сетива. Изреченията са конструирани от неочаквани метафори и умели преувеличения. Те са тихи и гръмки, груби и нежни, светли и тъмни, и все готови да пренесат на гърба на своите думи, натежалите от мъдрост послания на автора.

На 1 септември 1939 г., само една седмица след подписването на Пакта Молотов–Рибентроп между СССР и нацистка Германия, с нахлуването на немските дивизии в Полша започва Втората световна война. „Орташкият гювеч” на тоталитарната двойка е скоро консумиран и Полша, стратегически разделена помежду им, престава да съществува като държава на географската карта на континента. Но желанието да се прекрои картата на света ще доведе до всеизвестния край на ортаците от всички багри. С цената на реки от кръв, пет години по-късно светът действително ще се промени основно и поне едно олицетворение на злото – фашизма – ще бъде победено и заклеймено…
В тази борба дух с бесове Антифашистката съпротива става (и остава) символ на несломимото човешко достойнство, отстояно в името на свободата. Но нейният път е кръстен път и тъкмо като такъв е извървян от Тодор Ангелов и неговите другари в окупирана Белгия. В победното си превъплъщение кръстът се явява и сабята, която отсича и разделя съдбите на личностите от това трагично и героично поколение и в следвоенна България.

Тук може да прочетете интервю със Свобода Бъчварова по повод тритомния й документален роман:

http://www.kultura.bg/article.php?id=14925

„Едва я задържам” (ИК „Стигмати”, 2008) e осмата по ред стихосбирка на Божана Апостолова, оформена блестящо от художника Христо Гочев, с илюстрации на Георги Гърдев. В нея читателите ще разпознаят познатата експресия на чувството от предишните ú книги и ще усетят една нова, умъдрена вглъбеност, изразена с лаконичната безпощадност на точните думи.

Уникална съдба, уникална книга. Това прилагателно, два пъти повторено от мен, изобщо не е гаранция за художествена уникалност, но за уникалност на авторовия характер – гарантирам.

Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си „Повод за небе“ (1993); „На 22“ & „Апокриф за дъжд“ (2004, 2007); „Adrianopol’dan Edirne’ye“ / „От Адрианопол до Одрин“ (2007).

Да подбереш текстове, за да направиш книга – напоследък много силно разпространено занимание. Обаче рисковано, макар че не съм убеден дали други съзнават този риск.

„Птици“ е десетата стихотворна книга на Стефан Цанев. Птицата като символ или като метафора, като копнеж по летенето и като алтернатива на пълзенето, като мечта или отчаяние преследва поета през целия му живот и постоянно присъства в неговите стихове. Новата му стихосбирка „Птици“ съдържа както нови стихотворения, така и стихотворения за птиците, писани от 1960 до 2005 година.

В книгата си „За поетическото изкуство“ поетът Стефан Цанев споделя своя опит и своите възгледи за поезията. „Човек може, но не бива да изобретява сам велосипеда – да губи време, лутайки се опипом по всички тъмни пътечки, пътеки и пътища през деветдесет и деветте адски кръга на поетическото изкуство, хубаво е да има своя Вергилий – казва поетът.