Книга, която ще запълни няколко часа от ежедневието ви – колкото един по-дълъг филм. Но за тези няколко часа през вас ще преминат доста емоции. Вероятно ще се почувствате разбрани и разбиращи.

Непретенциозна. Достоверна. Човешка. История. С добре дозирани хумор и драма. Книга, която се чете за миг, но отеква дълго в съзнанието.

"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си.

Майсторството на Петър Денчев е в способността му всеобхватно да опише и тълкува една метафизическа, а всъщност направо физическа заплаха. Тази прецизна политическа процедура на "Тихото слънце" обаче ни най-малко не снема напрежението в текста. Умът на Петър Денчев не облекчава никого. И това, което той предвещава като кошмар за цялото общество, е вече реалност във всеки един от нас.
Стига да си отворим ушите, разбира се.

Марин Бодаков

Прочетете написаното от Александър Кръстев Послушай тихото слънце, АЗ ЧЕТА

"Звукът на тишината" от  Кремена Димитрова, вестник Новинар

ПУЛС

Прага ми се изтри
от неочаквани
влизания и излизания
на нови запознанства -
илюзия, че си потребен

...

Иска ми се с тази книга да разкажа малко по-подробно за някои от нещата, които ни са се случили или сами сме си изработили. Ясно е, че когато става дума за по-далечното минало, ще ползвам прочетени или чути свидетелства, но когато говоря за събития от най-ново време (а това значи през последните седемдесет и кусур години), ще е вече от позицията на съвременник. Убеден съм, че не са много тези, които като мен са имали възможността да наблюдават (професионално през последните 50 години) ставащо у нас и по света.
Петко Бочаров

Зарад иронията

Зарад иронията

“...Настоящият том със с ъ б р а н и с т р а н и ц и от поезията на Веселин Сариев ще покаже неоснователността на каквото и да е подценяване на лириката му, ще покаже в цялост прочетено и не съвсем добре прочетено и усвоено; той ни дава петте излезли приживе книги „Здраво утро“ (1982), „Пред края на кръга“ (1989), „Съзвездие от мигове“ (1998), „Горски дух“ (2000), „Златна клонка“ (2001) заедно с експериментите му в областта на визуалната поезия, но и няколкото неопубличностени досега големи проекти – останали незавършени, но имащи интелектуалната мощ на истински съдбовната поезия.

„Диарбекир и българите“:

„...Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. „Вести“ от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: „Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма“.

Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,

„… Наистина е удивително хубаво да виждаш как пред теб се създава един свят, различен от другите, как израства сякаш от нищото, а всъщност от опита, въображението и таланта на своя автор. Защото Венцислав Божинов притежава и трите – не бих го твърдял така категорично, ако не знаех, че читателят на тази книга ще има възможност сам да се убеди в това. [...]

В тази ценна книга Йеспер Юл твърди, че днешното семейство се намира на важен кръстопът. Разрушителните ценности, които управляват традиционното йерархично семейство – послушание, физическо и емоционално насилие, налагане на правила, – започват да губят позиции. 

И вместо тях имаме възможността да възприемем нови ценности, които изхождат от идеята, че семейството следва да се гради не на авторитарна власт или демократично потисничество, а на достойнство и взаимност между родител и дете. Децата умеят компетентно да изразяват чувствата си от самото си раждане и са готови да съдействат. Родителите са тези, които трябва да се вслушват и да се учат от децата си. А когато общуването с децата ни кара да се чувстваме недооценени, причината почти винаги е в нас. Достигнали сме до конфликт, защото не сме съумели да дадем израз на нежността и любовта си чрез изпълнено с нежност и любов поведение, нито да превърнем добрите си намерения в плодотворно взаимодействие.