„Диарбекир и българите“:

„...Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. „Вести“ от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: „Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма“.

Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,

„… Наистина е удивително хубаво да виждаш как пред теб се създава един свят, различен от другите, как израства сякаш от нищото, а всъщност от опита, въображението и таланта на своя автор. Защото Венцислав Божинов притежава и трите – не бих го твърдял така категорично, ако не знаех, че читателят на тази книга ще има възможност сам да се убеди в това. [...]

В тази ценна книга Йеспер Юл твърди, че днешното семейство се намира на важен кръстопът. Разрушителните ценности, които управляват традиционното йерархично семейство – послушание, физическо и емоционално насилие, налагане на правила, – започват да губят позиции. 

И вместо тях имаме възможността да възприемем нови ценности, които изхождат от идеята, че семейството следва да се гради не на авторитарна власт или демократично потисничество, а на достойнство и взаимност между родител и дете. Децата умеят компетентно да изразяват чувствата си от самото си раждане и са готови да съдействат. Родителите са тези, които трябва да се вслушват и да се учат от децата си. А когато общуването с децата ни кара да се чувстваме недооценени, причината почти винаги е в нас. Достигнали сме до конфликт, защото не сме съумели да дадем израз на нежността и любовта си чрез изпълнено с нежност и любов поведение, нито да превърнем добрите си намерения в плодотворно взаимодействие.

– Искам да напишете с много любов книга за моя баща – ми каза преди година и половина Анастасия Цанкова, дъщерята на майстора на шлагера у нас, големия Йосиф Цанков.

Вероятно учуденият ми поглед я стъписа, защото след миг тя изригна:

– Ще ви предоставя целия му архив. Баща ми живееше за любов, пишеше песни за любов и страдаше за любов. Беше огромен талант и голям самотник. Беше истински бохем. Затова искам книгата за него да бъде написана с любов.

Сама не усетих как казах:

– Добре.

“...Настоящият том със събрани страници от поезията на Веселин Сариев ще покаже неоснователността на каквото и да е подценяване на лириката му, ще покаже в цялост прочетено и не съвсем добре прочетено и усвоено;

„Диарбекир и българите“

„...Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. „Вести“ от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: „Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма“.

„Имен ден за добрия човек“ е петият сборник с разкази на Калин Терзийски. След „Има ли кой да ви обича“ и „Любовта на 35-годишната жена“ „Имен ден за добрия човек“ е книга с много по-ясни послания, по спокойна и по-мъдра. Разказите са писани в периода от 2008 до 2011 и въпреки привидната си и неочаквана разнопосочност и различия в темите са подчинени на една силна и дълбока тема – постигането на душевна хармония и пътя, който човек изминава, за да открие себе си.

Постарах се да не навлизам в територията на професионалните разбирачи на историята и ако те с нещо не са съгласни, да ме простят. Искам само днешните люде да усетят времето и да видят града си и проблемите му през очите на нявгашните вестникари. Може авторите да са били пристрастни и необективни, да са били политически обвързани или независими. Може да са ползвали новинарските агенции ЕГК - „Една Госпожа Каза” и ЕГП – „Една Госпожа Потвърди”, популярни по онова време. Може! И какво от това, тази книжица не е научно съчинение.

Тази книга е автентично доказателство, дело на първия преговарящ за освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт по обвинение в умишлено заразяване с вируса на СПИН на деца в Бенгази.

„Кабинет на десетия етаж” – книга за БНТ като гнездо на оси...
Митко Новков, в. "Култура"