„Кабинет на десетия етаж” – книга за БНТ като гнездо на оси...

Митко Новков, в. "Култура"

„Любовта на 35 годишната жена” е новият сборник с разкази на Калин  Терзийски. Нещата, влезли в него, са писани в един доста дълъг период – от 2000 до 2009-та.

"Живот и страдания на Майкъл К." е първият от поредица романи на Дж. М. Кутси, които ИК Жанет 45 ще издаде през следващите няколко години. 

Кутси е един от най-значимите съвременни автори, пишещи на английски език, удостоен е с Нобелова награда за литература и е първият автор, получавал два пъти наградата "Букър" (за "Живот и страдания на Майкъл К." през 1983 и за "Позор" през 1999).

Дж. М. Кутси е роден е на 9 февруари 1940 в Кейптаун, ЮАР в семейство на африканери (потомци на холандските заселници от ХVІІ в.). Кутси пише на английски.

Кутси е първият автор, получавал два пъти наградата "Букър": за "Живот и страдания на Майкъл К." (1983) и за "Позор" (1999). Оттогава Кутси е номиниран още три пъти за наградата.

През 2003 Кутси получава Нобелова награда за литература (2003).

След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров и ИК "Жанет 45" предлагат на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии".

“Беше ли любов” – това са тридесетина стихотворения, в които нищо не е преиграно, съчинено, умозрително, стерилно. Божана не изсмуква лирика от пръстите си, не маниеричи и не словоблудства, стиховете й са пълнокръвни и пълноценни.

"През 1960 г. за мое и на всички колеги изумление (най-вече на партийното бюро), шефката на БТА Елена Гаврилова изпрати мен в Рим да отразявам Олимпиадата. Тя  вече ме беше издигнала от  редактор-преводач до завеждащ отдел "Америка и ООН", макар да бях безпартиен и макар да знаеше, че в Италия имам "богата  леля".   

Знам, че да издадеш книга с любовни стихове в наше време е като да тръгнеш гол по улицата, но ако това е срамно за един цар, то не е толкова срамно за един поет.

Петър Анастасов

"Разказите на Ангел Г. Ангелов наистина са необикновени и съответно изискват необикновен и по-проникновен прочит. Тяхната съпротива да разкрият съдържанието си с обичайния прав текст, провокира художествените сетива. Изреченията са конструирани от неочаквани метафори и умели преувеличения. Те са тихи и гръмки, груби и нежни, светли и тъмни, и все готови да пренесат на гърба на своите думи, натежалите от мъдрост послания на автора.

На 1 септември 1939 г., само една седмица след подписването на Пакта Молотов–Рибентроп между СССР и нацистка Германия, с нахлуването на немските дивизии в Полша започва Втората световна война. „Орташкият гювеч” на тоталитарната двойка е скоро консумиран и Полша, стратегически разделена помежду им, престава да съществува като държава на географската карта на континента. Но желанието да се прекрои картата на света ще доведе до всеизвестния край на ортаците от всички багри. С цената на реки от кръв, пет години по-късно светът действително ще се промени основно и поне едно олицетворение на злото – фашизма – ще бъде победено и заклеймено…
В тази борба дух с бесове Антифашистката съпротива става (и остава) символ на несломимото човешко достойнство, отстояно в името на свободата. Но нейният път е кръстен път и тъкмо като такъв е извървян от Тодор Ангелов и неговите другари в окупирана Белгия. В победното си превъплъщение кръстът се явява и сабята, която отсича и разделя съдбите на личностите от това трагично и героично поколение и в следвоенна България.

Тук може да прочетете интервю със Свобода Бъчварова по повод тритомния й документален роман:

http://www.kultura.bg/article.php?id=14925