Открай време приказните истории ме изправяха пред въпроси, примерно: защо героите все отиват в гората, макар да са предупредени за вълци и други опасности, казано им е да вървят по пътеката, не, сякаш нарочно се залутват в непроходимите дебри. Какво търсят там? Детински въпрос, ще кажете, но колцина от препатилите и поумнелите ще отговорят, без да стигат до забраните, които дори не си струва да се обсъждат: не пипай огъня, ще те изгори, не ходи в гората, защото… 

Сега, след като дълго вървях по дирите на въпросите си, разбрах, че никой няма да се окаже в гората по своя воля, натам го водят страхът и отвращението му от живота, понеже не се справя с него в малката си реалност, отесняла му е. А разказвачите на приказни истории, откакто свят светува, са знаели за гората тилилейска – онази зона на подсъзнателното, в която всеки е принуден да навлезе в един или друг момент, и колкото по-сложно същество става човекът, толкова по-гъста и заплетена е тази гора.

Любов Кронева

Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.

Има книги - пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.

Това е 4-то юбилейно издание на романа, великолепното му художествено оформление е дело на художника Христо Гочев.

Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.

Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата  2030 година.

„Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“ (Георги Цанков)

Посланието на автора към читателите е:  Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки! 

ВЪВЕДЕНИЕ: БАЩИТЕ ВЧЕРА И ДНЕС

До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва някъде след 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.

"...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. 

Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите."

Петър Величков, критик 

„Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости – от работата, от любовта и приятелството, от майчинството; от слънчевия ден, от хубавата книга, от цъфналата ябълка, от мириса на морето, от добрата дума, от усещанията на тялото и от опитите на духа да полети... Всъщност беше един съвсем обикновен живот, но това ме караше да се надявам, че „честотата“ на моите преживявания и мисли, облечени в думи, може да предизвика у другия човек резонанс със същата честота.“

Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“

"При все че познавам Митко Новков от близо 20 години, той истински успя да ме изненада с тази книга. Сигурен съм, че и вие го познавате като литературен критик, литературен историк и анализатор, изкуствовед и историк на изкуството. Е, в тази книга той е всичко това, но не само. Тя е притча, дзен коан върху властта, текста и контекста, върху литературната критика, и едновременно проза и поезия, афоризъм и ироничен каламбур, едно истинско ерудитско упражнение по стил. Забавно и замислящо, богато на смисли и мисли повествование, едновременно четивно и увличащо, което ни води в едно приказно пътешествие из това какво е литературата и литературната критика. Какво трябва и какво не трябва да бъде."

Светлозар Желев

Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография.

Надежда Радулова

Книгата предстои да бъде издадена през януари 2021 г. 

Допреди едно поколение хората, които живееха с децата от предишна връзка на партньора си, се наричаха „втори баща“ и „втора майка“. В миналото, когато бракът е бил необходимост както от морална, така и от икономическа гледна точка, това „заместване“ е било логично, но по ред причини днес тези думи имат негативно звучене. Междувремено решението да живеешзаедно с партньора си – със или без брак – днес е по-скоро емоционален и екзистенциален избор, затова и съвременният термин „бонус родител“ е не само напълно подобаващ, но и подобаващо оптимистичен. Защото тази особена роля в семейството не винаги е идилична,но определено е предпоставка за нещо констукривно.