Стихотворенията на Албена Тодорова разместват континентите, заобикалящи сърцето, и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните - едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник.

Павел Г. Веснаков 

В поетическото присъствие на Лъчезар Станчев разпознахме една тишина, останала в миниатюр сред шумната патетика на много негови съвременници.

Надежда Стоянова, 2017 – сп. Филологически форум, бр.5

Усетих се повикана. Поканена на Пътуване.

Което се оказа без край. Лъкатуши, поспира, гмурва се и изплува в назовани и неназовани морета. Във Великото Море.

 „Мощен, ерудиран разговор „за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хтоничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия.“

Д-р Николай Михайлов

„От Мърквичка до Минотавъра“ е поредното гмуркане на Митко Новков в света на изкуството. Гмуркане, което ни повлича към галерия от образи, създадени от знакови творци като Иван Мърквичка, Иван Милев, Сирак Скитник, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Станислав Памукчиев, Павел Койчев, Греди Асса, Андрей Даниел и др.

Митко Новков представи в "Нещо повече", БНР,  интервю на Емилия Антова. 

 „Мощен, ерудиран разговор „за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хтоничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия.“

Д-р Николай Михайлов

Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство.

За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото;

Все по-далече, все по-близо 

Приживе
ме беше завързал 
с невидимо въже 
за себе си. 
Не виждах въжето, но усещах 
как се скъсяваше, 
как ни приближаваше 
един към друг...

Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми:

Със свободата си. Да Е и да пише:

                               не се вплитам

                               в навалицата.

Да не се интересува как текстовете й ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до… До когото трябва.

Откъде идва силното нежелание да се конфронтираме с агресията, щом за него няма научно обяснение? В книгата, която държите в ръцете си, ще се помъча да дам отговор на този въпрос. Наред с това ще направя опит да прекарам ясна граница между деструктивната и конструктивната агресия, тъй като няма съмнение, че и двата вида агресия съществуват, но първата, за разлика от втората, не обогатява ничий живот и не носи ползи за цивилизованото общество...