„Зелените очи на вятъра“ е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с неоходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня.

„Зелените очи на вятъра“ ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават. 

Интервюто на Галя Митева със Здравка Евтимова можете да чуете, Радио Пловдив, публикувано на 16.10.18 в 07:03

http://bnr.bg/plovdiv/post/101032102/zelenite-ochi-na-vatara-dovechera-v-petnoto-na-rorsharh 

Стихотворенията на Албена Тодорова разместват континентите, заобикалящи сърцето, и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните - едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник.

Павел Г. Веснаков 

В поетическото присъствие на Лъчезар Станчев разпознахме една тишина, останала в миниатюр сред шумната патетика на много негови съвременници.

Надежда Стоянова, 2017 – сп. Филологически форум, бр.5

Усетих се повикана. Поканена на Пътуване.

Което се оказа без край. Лъкатуши, поспира, гмурва се и изплува в назовани и неназовани морета. Във Великото Море.

 „Мощен, ерудиран разговор „за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хтоничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия.“

Д-р Николай Михайлов

„От Мърквичка до Минотавъра“ е поредното гмуркане на Митко Новков в света на изкуството. Гмуркане, което ни повлича към галерия от образи, създадени от знакови творци като Иван Мърквичка, Иван Милев, Сирак Скитник, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Станислав Памукчиев, Павел Койчев, Греди Асса, Андрей Даниел и др.

Митко Новков представи в "Нещо повече", БНР,  интервю на Емилия Антова. 

 „Мощен, ерудиран разговор „за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хтоничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия.“

Д-р Николай Михайлов

Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство.

За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото;