Всичко, написано от Бойка Асиова, като че ли излиза от потайни пазви, в които планината, ветровете и предците са съхранявали специално за нея ароматни думи, извезани сюжети и незабравими герои. В пазвата на тази книга има един живот. Българско сираче от Илинденското въстание (1903) се превръща в ирландски студент по медицина, а след това жител на света, който лекува европейци и африканци, но най-вече своята душа. Ще намери ли лек за гладуващото си сърце по най-дългия път обратно към себе си? На този въпрос ще ви отговори Бойка Асиова така, както само тя го може. 

***
А всяка поредна драма
ни поучава на път
че не злото
спи под камък

Виктор Самуилов има забележителната дарба да превръща човешкото в човечно. Прозорливостта, разбирането и грижата в неговите стихотворения се сливат в мъдрост. Много чиста и силна книга, отвъд смеха, отвъд смъртта, при ненатрапчивата виртуозност на живота. 

– Марин Бодаков

Книгата „Патриархът“, посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов, е краткият летопис на един живот. Скромен на външни събития, но богат на духовна съсредоточеност, която придаде и висота, и разгърнатост на българската литература. Вазов наистина обви своя бит с мълчание, за да говори словото му, той погреба живота си в най-смайващото по размери пространство на българското слово.

Георги Борисов – това е класичност в образната система, съвършен ритъм в звученето,  стихосложение, наситено с неочаквани метафори и рими, на които могат да завидят  версификатори със самочувствието на първомайстори. Той е сред малцината български поети, чиято образна система позволява да се разгърнат метафори, разширяващи обема си и пространствено, и в дълбочина. Но винаги в класическата метричност. 

– Мариана Тодорова 

Алеко Желязков е режисьор и сценарист на независими видео и ТВ продукции с награди от международни конкурси и фестивали. Основател е на онлайн платформа, в която писатели развиват художествените си герои.

Занимава се с екстремни спортове и когато те не са достатъчни да му счупят главата, си я блъска в научни и философски разсъждения – съчетани с любовта да разказва истории и със склонността му да се измъква от задънени улици чрез хумор, те изкристализираха в настоящия роман, в който се разказва за... авариралата... електроцентрала... Черна дупка... паралелната утопична Вселена... влиятелен олигарх. Отвлечената дъщеря. Неговата „туземна“ приятелка... сражения с костюмирани динозаври,... шантажиране на средновековен цар,... избуяла любов,... Отчаян баща... междугалактическа битка със злодея.

Из „Ако можеха да ни чуят“:

Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони)

Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева)

„Зазоряване преди полунощ“ е интересен и добър текст, който изчетох „скоростно“ и с нарастващо доверие към автора. Като читател и като човек, интересуващ се от случващото се на и зад екрана, трябва да призная, че се почувствах увлечен от написаното. Страниците дават интересна информация за събития, които не са известни, да кажем, като отвличането на самолета от турските терористи, „сериалът“ около Владимир Костов и много други. А някои от редовете – за Мария Тролева или за Георги Ламбрев например – са вълнуващи.

Юрий Дачев

За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. 

Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. 
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом. 

Георги Господинов

Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…

Надежда Радулова

И тогава миналото тръгна да завладява света… 
В началото залогът е една клиника, в края – един континент. 
Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония.

Думи за книгата: 

Господинов картографира континента на миналото… Месеците след завършването на книгата („във високосния февруари 2020 г.“) превърнаха едри части от тази фикция в брутално действена реалност.

Проф. Георги Каприев, Портал Култура 

...

#времеубежище 

За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. 

Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. 
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом. 

Георги Господинов

Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…

Надежда Радулова

И тогава миналото тръгна да завладява света… 
В началото залогът е една клиника, в края – един континент. 
Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония.  

#времеубежище 

Открай време приказните истории ме изправяха пред въпроси, примерно: защо героите все отиват в гората, макар да са предупредени за вълци и други опасности, казано им е да вървят по пътеката, не, сякаш нарочно се залутват в непроходимите дебри. Какво търсят там? Детински въпрос, ще кажете, но колцина от препатилите и поумнелите ще отговорят, без да стигат до забраните, които дори не си струва да се обсъждат: не пипай огъня, ще те изгори, не ходи в гората, защото… 

Сега, след като дълго вървях по дирите на въпросите си, разбрах, че никой няма да се окаже в гората по своя воля, натам го водят страхът и отвращението му от живота, понеже не се справя с него в малката си реалност, отесняла му е. А разказвачите на приказни истории, откакто свят светува, са знаели за гората тилилейска – онази зона на подсъзнателното, в която всеки е принуден да навлезе в един или друг момент, и колкото по-сложно същество става човекът, толкова по-гъста и заплетена е тази гора.

Любов Кронева

Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.

Има книги - пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.

Това е 4-то юбилейно издание на романа, великолепното му художествено оформление е дело на художника Христо Гочев.

Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.

Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата  2030 година.

„Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“ (Георги Цанков)

Посланието на автора към читателите е:  Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки! 

ВЪВЕДЕНИЕ: БАЩИТЕ ВЧЕРА И ДНЕС

До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва някъде след 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.

"...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. 

Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите."

Петър Величков, критик 

„Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости – от работата, от любовта и приятелството, от майчинството; от слънчевия ден, от хубавата книга, от цъфналата ябълка, от мириса на морето, от добрата дума, от усещанията на тялото и от опитите на духа да полети... Всъщност беше един съвсем обикновен живот, но това ме караше да се надявам, че „честотата“ на моите преживявания и мисли, облечени в думи, може да предизвика у другия човек резонанс със същата честота.“

Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“