Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!

          Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.

          Има книги - пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.

          Това е 4-то юбилейно издание на романа, великолепното му художествено оформление е дело на художника Христо Гочев.

           Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.

          Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата  2030 година.

          „Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“ (Георги Цанков)

          Посланието на автора към читателите е:  Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки! 

ВЪВЕДЕНИЕ: БАЩИТЕ ВЧЕРА И ДНЕС

До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва някъде след 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална,
така и емоционална отговорност за тях.

Романът "Яловата вдовица" на Бойка Асиова излезе и на немски език 
Емил Михайлов за БТА, 13 март 2013
http://bta.bg/bg/c/BO/id/563488

"...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката.
Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите."

Петър Величков, критик 

„Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости – от работата, от любовта и приятелството, от майчинството; от слънчевия ден, от хубавата книга, от цъфналата ябълка, от мириса на морето, от добрата дума, от усещанията на тялото и от опитите на духа да полети... Всъщност беше един съвсем обикновен живот, но това ме караше да се надявам, че „честотата“ на моите преживявания и мисли, облечени в думи, може да предизвика у другия човек резонанс със същата честота.“

Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“

"При все че познавам Митко Новков от близо 20 години, той истински успя да ме изненада с тази книга. Сигурен съм, че и вие го познавате като литературен критик, литературен историк и анализатор, изкуствовед и историк на изкуството. Е, в тази книга той е всичко това, но не само. Тя е притча, дзен коан върху властта, текста и контекста, върху литературната критика, и едновременно проза и поезия, афоризъм и ироничен каламбур, едно истинско ерудитско упражнение по стил. Забавно и замислящо, богато на смисли и мисли повествование, едновременно четивно и увличащо, което ни води в едно приказно пътешествие из това какво е литературата и литературната критика. Какво трябва и какво не трябва да бъде."

Светлозар Желев

Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография.

Надежда Радулова

„Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път – за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата – светещи  прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг.

Залъгвам се, че написани през годините за в. „СЕГА”, тези страници придобиват едно особено СЕГА-шно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както трябва. Но винаги е интересно: как?“

Калин Донков