Книгата предстои да бъде издадена след 10 март 2021 г. 

Допреди едно поколение хората, които живееха с децата от предишна връзка на партньора си, се наричаха „втори баща“ и „втора майка“. В миналото, когато бракът е бил необходимост както от морална, така и от икономическа гледна точка, това „заместване“ е било логично, но по ред причини днес тези думи имат негативно звучене. Междувремено решението да живеешзаедно с партньора си – със или без брак – днес е по-скоро емоционален и екзистенциален избор, затова и съвременният термин „бонус родител“ е не само напълно подобаващ, но и подобаващо оптимистичен. Защото тази особена роля в семейството не винаги е идилична,но определено е предпоставка за нещо констукривно. 

„Светът на „След дланите” е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта – сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в „След дланите“ одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост.

В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, пренастройва (или разстройва) системите. Може би оттук е и пропълзяващото между редовете усещане за апокалипсис – но не филхармонично тътнещ, а по-скоро сюрреалистично визуален.

Надежда Радулова

Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в „Книга за нас“ съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на поезията, стремят се към него и се оттласкват от него – и нежно поемат читателя в своята люлка.

(...) 

Аз пък, съвсем нескромно, зная. Стихотворенията на Мария се стремят да утешат, успокоят и окуражат човека. Те пречистват приложността на поезията. Мария се грижи за читателя, защото и той е човек като нея. Той също се нуждае от обновление. И от правото да се обикне. С това категорично заглавие Мария ни връща обикновената обич към литературата, прочее, каква ликуваща обич. Дори когато цитира на подбив. Дори когато прихваш, а тя се шегува със себе си. Или се самовъзпалява. Мария лекува,Мария ликува... 

Марин Бодаков

КОИ СА МАЛКИТЕ СЪЩЕСТВА?

Разсмиващ змей. Колекционерка на понеделници. Сапунено семейство. Разносвачи на ухания... Плеяда от чудати създания, които ще ти подарят случки. Защото няма нищо по-лековито и трепетно за човек от това да му се случват неща, да приключенства - като дете и като възрастен.

...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани залповете на топовете, които не така отдавна се носили оттука над целия град. 

За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. 

Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. 
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом. 

Георги Господинов

Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…

Надежда Радулова

И тогава миналото тръгна да завладява света… 
В началото залогът е една клиника, в края – един континент. 
Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония.

Стихосбирката му „Старците умират в края на света“ (2013) получава две национални награди: съпътстваща на името на Христо Фотев и наградата „Дамян Дамянов“. През 2019 г. фондация Terra Culta издава в Словакия сборник с негови стихове, Potopa svetla, в превод на Катарина Седлакова. Стиховете му са превеждани на полски, словашки, турски, румънски, руски, английски, немски, испански. Председател е на сдружението на писателите в Добрич, главен редактор на списание „Антимовския хан“. Женен, с брада.

Всичко, написано от Бойка Асиова, като че ли излиза от потайни пазви, в които планината, ветровете и предците са съхранявали специално за нея ароматни думи, извезани сюжети и незабравими герои. В пазвата на тази книга има един живот. Българско сираче от Илинденското въстание (1903) се превръща в ирландски студент по медицина, а след това жител на света, който лекува европейци и африканци, но най-вече своята душа. Ще намери ли лек за гладуващото си сърце по най-дългия път обратно към себе си? На този въпрос ще ви отговори Бойка Асиова така, както само тя го може. 

***
А всяка поредна драма
ни поучава на път
че не злото
спи под камък

Виктор Самуилов има забележителната дарба да превръща човешкото в човечно. Прозорливостта, разбирането и грижата в неговите стихотворения се сливат в мъдрост. Много чиста и силна книга, отвъд смеха, отвъд смъртта, при ненатрапчивата виртуозност на живота. 

– Марин Бодаков

Книгата „Патриархът“, посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов, е краткият летопис на един живот. Скромен на външни събития, но богат на духовна съсредоточеност, която придаде и висота, и разгърнатост на българската литература. Вазов наистина обви своя бит с мълчание, за да говори словото му, той погреба живота си в най-смайващото по размери пространство на българското слово.

Георги Борисов – това е класичност в образната система, съвършен ритъм в звученето,  стихосложение, наситено с неочаквани метафори и рими, на които могат да завидят  версификатори със самочувствието на първомайстори. Той е сред малцината български поети, чиято образна система позволява да се разгърнат метафори, разширяващи обема си и пространствено, и в дълбочина. Но винаги в класическата метричност. 

– Мариана Тодорова 

Алеко Желязков е режисьор и сценарист на независими видео и ТВ продукции с награди от международни конкурси и фестивали. Основател е на онлайн платформа, в която писатели развиват художествените си герои. Занимава се с екстремни спортове и когато те не са достатъчни да му счупят главата, си я блъска в научни и философски разсъждения – съчетани с любовта да разказва истории и със склонността му да се измъква от задънени улици чрез хумор, те изкристализираха в настоящия роман.

Из „Ако можеха да ни чуят“:

Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони)

Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева)

„Зазоряване преди полунощ“ е интересен и добър текст, който изчетох „скоростно“ и с нарастващо доверие към автора. Като читател и като човек, интересуващ се от случващото се на и зад екрана, трябва да призная, че се почувствах увлечен от написаното. Страниците дават интересна информация за събития, които не са известни, да кажем, като отвличането на самолета от турските терористи, „сериалът“ около Владимир Костов и много други. А някои от редовете – за Мария Тролева или за Георги Ламбрев например – са вълнуващи.

Юрий Дачев