Беше мирно време. Поне така твърдяха.

Цяла сутрин по улиците на града брулеше горещ вятър, надигаше пелени от прахоляк, капачки от бутилки за безалкохолни напитки и недопушени цигари, запращаше ги към предните прозорци на автомобилите и в очите на мотоциклетистите. Когато вятърът утихна, слънцето, вече високо на небето, прогори мъглата и отново стана горещо, а маранята затрептя по улиците като танцьорка на кючек. Хората чакаха да рукне пороят, който обикновено следваше пясъчната буря, но така и не заваля. Пламна пожар в скупчени на брега на реката бедняшки къщи и веднага съсипа повече от две хиляди колиби. 

Обаче кайсията въпреки всичко беше отрупана с непокорни яркожълти цветове. Всяко горещо лято тя протягаше клоните си нагоре към нажеженото кафеникаво небе и му прошушваше: „Майната ти!“.

Момиченцето се роди неочаквано, малко след полунощ. Нямаше ангелски хор, нито влъхви, които да носят дарове. Рой звезди обаче изгряха на изток, за да възвестят появата ѝ. Само допреди миг тя беше ей там, а после изведнъж се озова върху бетонната настилка, в кошче от отпадъци: сребристо цигарено фолио, няколко найлонови пликчета и празни пакети от чипс. Лежеше в локва светлина, под стълб от комари в неонов лъч, голичка. Кожата ѝ беше синкаво-черна, гладка като на тюленче. Беше будна, но напълно притихнала, необичайно за такова миниатюрно създание. 

Може би още през първите няколко месеца от своя живот беше научила, че няма полза от сълзите, или поне от собствените ѝ сълзи.

Книгата на проф. д-р Хюсеин Мевсим не просто разкрива „непознатия Далчев“, но е книга-ключ за ново разчитане на поетиката на Атанас Далчев през детския спомен, травмата и превъзмогването ѝ (чрез писане). Книга, която съчетава литературно-историческия подход с психографията, географията и темпоралността в личното творчество. Всички трудове на Хюсеин Мевсим ме убеждават, че литературните текстове зависят не просто от времето, когато се раждат, но и от мястото, което ги ражда и което те пренасят (съхраняват) през (от) времето. 

Д-р Антон Баев

Ако перифразирам Одън – „дъждът роди поет“. Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга.

Иван Ланджев

От тези стихотворения на човек наистина му се доживява – казва си, че щом някой може да пише така, значи може би има смисъл.

Стефани Калчева

„Единайсетте сестри на юли“ е дар от обич и внимание към заобикалящите ни всякаквости на ежедневието.

Галина Николова

„Досието „Едип“ е политически трилър, в който трима братя, оплетени в мрежите на властта и парите, стават палачи и жертви на своята алчност, конформизъм и морален цинизъм. Трагичният им край е свързан с тайнственото досие на агента от бившата Държавна сигурност Едип, в което са скрити следите на тяхното родово минало. То ги е отчуждило дотолкова, че ги е превърнало във врагове. Романът третира темите за търговията с досиета, в която се оказват въвлечени и хората от най-високите етажи на властта, а алюзиите с всеизвестни събития от най-новата ни история са не една и две.

„Закуска с нар“ събира ведно нови, непубликувани досега в книга стихотворения и есеистични миниатюри на Александър Шурбанов, написани през последните няколко години и породени от съдбовни развития в България и в света, но не като в медиите. Тук едно розово фламинго се заселва край бургаско езеро, на едно градско дърво му се присънва гората, едно чудовище излиза на разходка с лодка в компанията на красива жена, една крадлива сврака се перчи с хусарски мундир и, разбира се, един поет закусва с нар, сякаш нищо не се е случило. Тези стихове отразяват целия спектър на душевността на съвременния човек – тревогите на планетата, уязвимата сила на природата и неразгаданите тайни на вселената, парадоксалността на битието и ръкотворните успоредни светове на изкуството. Както и в предишните си книги от последните пет десетилетия Шурбанов търси художествен език, способен да споделя с читателя сетивни, емоционални и мисловни прозрения по достъпен и завладяващ начин.

Допреди едно поколение хората, които живееха с децата от предишна връзка на партньора си, се наричаха „втори баща“ и „втора майка“. В миналото, когато бракът е бил необходимост както от морална, така и от икономическа гледна точка, това „заместване“ е било логично, но по ред причини днес тези думи имат негативно звучене. Междувремено решението да живеешзаедно с партньора си – със или без брак – днес е по-скоро емоционален и екзистенциален избор, затова и съвременният термин „бонус родител“ е не само напълно подобаващ, но и подобаващо оптимистичен. Защото тази особена роля в семейството не винаги е идилична,но определено е предпоставка за нещо констукривно. 

„Светът на „След дланите” е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта – сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в „След дланите“ одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост.

В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, пренастройва (или разстройва) системите. Може би оттук е и пропълзяващото между редовете усещане за апокалипсис – но не филхармонично тътнещ, а по-скоро сюрреалистично визуален.

Надежда Радулова

Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в „Книга за нас“ съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на поезията, стремят се към него и се оттласкват от него – и нежно поемат читателя в своята люлка.

(...) 

Аз пък, съвсем нескромно, зная. Стихотворенията на Мария се стремят да утешат, успокоят и окуражат човека. Те пречистват приложността на поезията. Мария се грижи за читателя, защото и той е човек като нея. Той също се нуждае от обновление. И от правото да се обикне. С това категорично заглавие Мария ни връща обикновената обич към литературата, прочее, каква ликуваща обич. Дори когато цитира на подбив. Дори когато прихваш, а тя се шегува със себе си. Или се самовъзпалява. Мария лекува,Мария ликува... 

Марин Бодаков

КОИ СА МАЛКИТЕ СЪЩЕСТВА?

Разсмиващ змей. Колекционерка на понеделници. Сапунено семейство. Разносвачи на ухания... Плеяда от чудати създания, които ще ти подарят случки. Защото няма нищо по-лековито и трепетно за човек от това да му се случват неща, да приключенства - като дете и като възрастен.

...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани залповете на топовете, които не така отдавна се носили оттука над целия град. 

За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. 

Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. 
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом. 

Георги Господинов

Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…

Надежда Радулова

И тогава миналото тръгна да завладява света… 
В началото залогът е една клиника, в края – един континент. 
Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония.