Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми:

Със свободата си. Да Е и да пише:

                               не се вплитам

                               в навалицата.

Да не се интересува как текстовете й ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до… До когото трябва.

Откъде идва силното нежелание да се конфронтираме с агресията, щом за него няма научно обяснение? В книгата, която държите в ръцете си, ще се помъча да дам отговор на този въпрос. Наред с това ще направя опит да прекарам ясна граница между деструктивната и конструктивната агресия, тъй като няма съмнение, че и двата вида агресия съществуват, но първата, за разлика от втората, не обогатява ничий живот и не носи ползи за цивилизованото общество...

На 9 март 2012 г. тригодишната Божана получи като подарък за рожденния си ден първата книжка от поредицата за деца "Малката Божана" и пое своето чудно пътешествие в света на фантазиите и мечтите. Заслушана в разказите на сладкодумната си баба -- писателката Божана Апостолова, тя преживя какви ли не приключения -- от земята до небето!

„Разтърсващо – истински майстор на езика и стила." 
~ Frankfurter Allgemeine Zeitung

"Завладяващ… Авторът красноречиво овладява всепоглъщащото чувство на огромност и необятност... това е история за живота, любовта и всички онези, които сме оставили зад себе си. Това е приказка, изтъкана от мрачния вътък на човешките слабости, но също така и разказ за сила, за победа и себеотроцание пред лицето на несгодите. Шеметната кулминация ще ви остави без дъх. " ~ Сюзън Сварбрик, Глазгоу Хералд

Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето."Юлски разкази" е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, тези разкази са пътеки, които учат сърцето да се бори, а ума - да побеждава.

Божана Апостолова за своята книга: 

Почина съпругът ми Костадин Чонов и аз имах два пътя: или да се отдам на болката, или да грабна топче бели листа, за да се спася от самотата. Избрах втория път и дадох посока на онова, което най-често и най-ярко ме свързваше със съпруга ми цели 48 години.

С Божията милост – успях. Написах стихосбирката „За теб“, две детски книги от поредицата „Малката Божана“ и романа „Нощта е също слънце“.

„Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. 

Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. 

Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди.

Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси? 

Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и учител в столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“. От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията „Библиотеката“ и „ИСТОРИЯ.BG“. През последните четири години е колумнист на Портал „Култура“. Автор е на книгата „Метрополитен. Сезонни мисли“, изд. „Хермес“, 2015 г. Носител е на наградата „Рицар на годината“.  

Тази книга проследява пътя на една идея.

Но каква е идеята?

Знам ли...

Да се пее и пише с очи към звездите.

ТИГЪРЧЕТО СПАС

В гората между храсти, дънери и стръкчета,

където слънцето рисува златни кръгчета

и само вятър клонките разрежда

и тъй спокойно винаги изглежда,

не зная откъде пристигна,

...

Книгата съдържа стихотворения и поеми от Бойко Ламбовски, преобладаващата част от които са писани съвсем наскоро. Някои от тях не са излизали в печата.

„Писах част от тези стихотворения като весели, а друга част – като тъкмо обратното. Бездънно-невесели, бих казал. Работата е там, че вече ми е трудно да разпределя кои какви са. Яснотата не нараства с напредването на живота. Може би това обяснява заглавието.“

Бойко Ламбовски

„Трусът“ е посветен на един от най-драматичните епизоди в българската история – колективизацията, стоварила се върху българското село като стихийно природно бедствие. Романът така и не успява да види бял свят в собственото си време поради отказа на Илия Николчин да подчини своя разказ на идеологическите клишета.

Илия Николчин (1931–2011) е писател, автор на книги с разкази, романи и документална проза.

В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат поолисяли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващата. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев.

Недялко Славов