Периодичната система (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги – неин автор е химикът Примо Леви (1919–1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната Нима това е човек).

Интелектуален и морален триумф.

-The Atlantic

Примо Леви прави морална равносметка и задълбава в най-съществените въпроси: свободата, срама, отговорността, съучастието, забравата...

-El País

Откъс от „Потъналите и спасените“, Примо Леви, прев. Нева Мичева

Из Втора глава, „Сивата зона“

Историята на Хаим Румковски не е точно лагерна, при все че завършва в лагер: тя е от гетото, но тъй ярко илюстрира ключовата тема за човешката нееднозначност, трагично неизбежна в условията на гнет, че според мен пасва отлично на обсъжданото тук. Ще я повторя, нищо че съм я разказвал и другаде.

След завръщането си от Аушвиц в джоба си намерих чудновата монета от лека сплав, която пазя и до днес. Тя е надраскана и разядена; от едната ѝ страна е изобразена еврейската звезда („щитът на Давид“), датата 1943 г. и немската дума Getto, а от другата има два надписа: QUITTUNG ÜBER 10 MARK и DER AELTESTE DER JUDEN IN LITZMANNSTADT, тоест „Съответства на 10 марки“ и „Старейшината на евреите в Лицманщат“. Това, прочее, е паричната единица на гетото в Лодз. В течение на дълги години бях забравил за съществуването ѝ, но по-късно, някъде към 1974-а, успях да възстановя нейната интригуваща и зловеща история. 

Жорди Галсеран (1964, Барселона) представя на български деветте пиеси, които за двайсет години го направиха един от най-обичаните европейски драматурзи: “Сърф”, “Верига от думи”, “Дакота”, “Без резерви”, “Методът Грьонхолм”, “Карнавал”, “Канкун”, “Бурунданга” и “Кредитът”.

Сараевско Марлборо разказва за “нормалния живот при ненормални обстоятелства”. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.

Седем добри години събира на едно място фейлетоните на израелския писател Етгар Керет, публикувани в международния печат от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012-а. Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча: „Когато бях млад, не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: „Защо, по дяволите, да се занимавам неща, които знам, че са се случили?” За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми – това е и първият текст от тази книга...” Първите седем, които зависят от всички останали и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на летища, музеи, болници, мустаци, литературни четения, бомби, сирени, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне.

За порасналия читател