Периодичната система (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги – неин автор е химикът Примо Леви (1919–1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната Нима това е човек).

Жорди Галсеран (1964, Барселона) представя на български деветте пиеси, които за двайсет години го направиха един от най-обичаните европейски драматурзи: “Сърф”, “Верига от думи”, “Дакота”, “Без резерви”, “Методът Грьонхолм”, “Карнавал”, “Канкун”, “Бурунданга” и “Кредитът”.

Сараевско Марлборо разказва за “нормалния живот при ненормални обстоятелства”. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.

Седем добри години събира на едно място фейлетоните на израелския писател Етгар Керет, публикувани в международния печат от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012-а. Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча: „Когато бях млад, не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: „Защо, по дяволите, да се занимавам неща, които знам, че са се случили?” За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми – това е и първият текст от тази книга...” Първите седем, които зависят от всички останали и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на летища, музеи, болници, мустаци, литературни четения, бомби, сирени, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне.

За порасналия читател

ЗА ПЪРВОИЗТОЧНИКА

Най-честият главен герой в стоте разказа от "Центурия (сто малки романа река)" е "един господин", но се случва мястото му да заеме дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, разсеяна фея, крадци на Вселени, явление, сън, даже и вик. На крачка от поезията и на една ръка разстояние от визуалните изкуства, тези текстове, наричани от техния автор “романи в миниатюра”, в крайна сметка сякаш приличат най-много на джаз вариации по общовалидни теми: усещането на човека за себе си насаме и сред хората, в града, в света.

С предговор от Итало Калвино и специално за българското издание – от дъщерята на писателя Лиета Манганели.

Събрани съчинения (и други разкази) (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие, защото е дебютна книга. В нея е поместен не само Динозавърът, един от най-кратките и най-често цитираните разкази в литературата на ХХ в., но и още дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи съчувственото, макар и хапливо отношение на Монтеросо към света.

Със специален предговор за българското издание от барселонския литературен критик Хуан Масоливер Рòденас и илюстрации на Люба Халева.