Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ.

Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено?

Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията – изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, примесени с мишеморка, която да усилва кръвотечението, а от друг звук, по-силен, още по-ужасен, гласовете на десетките пътници, брутално изтръгнати от живота. Тя чу риданията на разкъсани крайници, на обгорена кожа, на крака, които никога повече нямаше да се движат, на ръце, които никога повече няма да прегръщат, на погребана под пепелта красота, и ето че сега чува отново същите тези ридания.

Езерата Охрид и Преспа. Две древни езера, свързани с подземни реки. Две езера, които пазят трудни спомени за миналото на тези земи и тайната на непомръкващото им привличане. Две езера, които са изиграли важна роля в семейната история на майчиния род на Капка Касабова.

Отново се огледах. Аси беше бесен, а Баби – тъжна. Погледът ми попадна на парчето тухла, с което бяха подпрели вратата на терасата, за да не се затваря. Безшумно пропълзях назад, изправих се и приведен надве, отидох да взема парчето. Беше тежичко, едвам го вдигнах с две ръце, отнесох го до решетката на парапета и пак залегнах. Внимателно го прокарах през решетката чак до ръба на терасата. То леко се наклони, но аз здраво го притиснах.

„Истински значимото постижение на тази книга е, че разкрива непоколебимо и със замах богатото и разнообразно наследство по поречието на река Инд и цялото му страховито великолепиe“.
Guardian

„Впечатляваща и оригинална... По време на пътуването си Албиния се сблъсква с всякакви опасности и понякога смелостта ѝ я тласка към безразсъдство... Но точно такова поведение се очаква от един автор пътешественик“.
Daily Telegraph

Направляван от вещата ръка на Ганеша – мъдрото божество със слонска глава, легендарен писар на епоса „Махабхарата“ и благовещател, премахващ всякакви препятствия, – драматичният сюжет се разгръща в съвременен Делхи и дръзко пресича установени религиозни и обществени граници, преплита истории за божества и техните превъплъщения, отправя древни послания към герои от нашето съвремие, а самите тях великодушно изпраща на поучително пътешествие в миналото.

Накрая бе обзет от чувството, че Животът е гигантска и толкова невъзможно тежка раница, че му се стори безкрайно по-лесно да зареже целия си багаж тук, край пътя, и да прекрачи в тъмнината, макар че това означаваше да изгуби всичко.

Това е историята на иранско момиче, което среща любовта на път за училище. След като я разкриват, я омъжват насила за политически дисидент през последните дни на режима на шаха. Ала скоро овдовява, след като съпругът й е екзекутиран от новия режим. Когато, цели 32 години по-късно, първата й любов се появява отново, тя се сблъсква с възмущението на трите си вече пораснали деца, две от които живеят в чужбина. Трябва ли да постави на първо място собствените си чувства, или трябва да се съобрази с техните?