“Книга на пластове, сложна и мощна... Сред най-добрите три или пет прозаически книги на последните 10-15 години.”

Ани Илков

“Книгата, която Павич не можа да напише.”

Елка Димитрова

"Поетиката на Снежана Иванова е като вакуумирана: тя има ограничен и безкомпромисно самоограничаващ се речник, ала речник, изграден само от основополагащи понятия - като Бог и като тяло... Като смърт.
Откъде тогава е смазващото усещане за безкрайност и свещено, внушавано от антологичната й книга "Преодоляване на страха"? Вероятно от способността на поетесата да съчетава изненадващо страшно високи думи. Да постига неописуеми вариации. В крайна сметка, да изрази прямо и благоговейно разбирането си, че човек е мястото, където Бог се среща със себе си."

Целият отзив на Марин Бодаков, публикуван във в."Култура", можете да прочетете тук:
http://www.kultura.bg/article.php?id=15550 

"Книгата, с която Снежана Иванова отбелязва своя 50-годишен юбилей, включва стихотворения от стихосбирките „Вторият живот“ (1990), „Клинописи“ (1991), „Той“ (1993), „Убежища“ (1994), „Нощта на Брахма“ (1998), „Праг зад вратата“ (2001), „Отдалеч“ (2004), „Излизане от Тулча“ (2006), а също интрото „Приказки от другата смърт“.
Винаги съм се питал коя от всичките над 10 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос.

В „Завръщането на белия бик” Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него; предлага своя картография на мита и своя личен избор – дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният є език – плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат (без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите), подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим.

Малина Томова

Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си „Повод за небе“ (1993); „На 22“ & „Апокриф за дъжд“ (2004, 2007); „Adrianopol’dan Edirne’ye“ / „От Адрианопол до Одрин“ (2007).

Силвия Чолева (1959) е сред активно изявяващите се днешни автори. Двете ú книги, „Внимателно“ и „Зими и лета“, рушат традиционните представи за поетическото писмо. В тях отказът от класическите естетически модели се проявява в прозаизирането на стиха, в свеждането му до функцията на дневниковия запис.