Отново се огледах. Аси беше бесен, а Баби – тъжна. Погледът ми попадна на парчето тухла, с което бяха подпрели вратата на терасата, за да не се затваря. Безшумно пропълзях назад, изправих се и приведен надве, отидох да взема парчето. Беше тежичко, едвам го вдигнах с две ръце, отнесох го до решетката на парапета и пак залегнах. Внимателно го прокарах през решетката чак до ръба на терасата. То леко се наклони, но аз здраво го притиснах.

Това е историята на иранско момиче, което среща любовта на път за училище. След като я разкриват, я омъжват насила за политически дисидент през последните дни на режима на шаха. Ала скоро овдовява, след като съпругът й е екзекутиран от новия режим. Когато, цели 32 години по-късно, първата й любов се появява отново, тя се сблъсква с възмущението на трите си вече пораснали деца, две от които живеят в чужбина. Трябва ли да постави на първо място собствените си чувства, или трябва да се съобрази с техните?