„Изключително въздействаща и просветителска книга, вдъхновена както от прецизна научна любознателност, така и от възторжена почуда и емпатия към всички живи същества. С този портрет на вечно изплъзващия се октопод, нарисуван толкова отблизо, както никога досега, Монтгомъри променя из основи нашите представи за съзнанието, общуването и общността.“

— Booklist  

Периодичната система (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги – неин автор е химикът Примо Леви (1919–1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната Нима това е човек).

Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане.

– Георги Господинов

„Говори с Нева“: една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиресет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е „другата“. Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика „Тоест“ (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена „Говори с Нева“ като закачка с филма на Алмодовар „Говори с нея“.

• Една от десетте най-добри книги на десетилетието според списание TIME

• Носител на наградата National Book Critics Circle Award за проза, 2013

• Носител на наградата на Chicago Tribune за проза, 2013

„Блестящ роман: епичен в мащабите си, личен в отклика, който провокира, и с много за казване.“
— Observer

На 24 март 2019 г. Лорънс Ферлингети отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско – градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години – нарече улица на негово име и обяви 24 март за Ден на Лорънс Ферлингети.

Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век – и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване.

"Поздрави от синята палатка" събира 95 от най-ценните ми срещи със света. Това не е пространен пътепис, а калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура…

„Докато четете „Книгата на всички неща“, ще преживеете библейски бедствия и библейски чудеса.“
~ Deutschlandradio

„Само голям писател като Хюс Кайер може да напише история за домашното насилие, вярата в Бог, страха и куража, без да зазвучи патетично. Заради тази неповторима смесица от топлота, тих хумор и непочтителност ще заобичате Хюс Кайер и книгите му на мига.“
~ Süddeutsche Zeitung

"Топи се" (2016 г.) е първата голяма творба на Лизе Спит. Романът има небивал успех в Белгия: получава „Бронзов бухал“ за най-добър дебют, а правата за филмирането ѝ са закупени от белгийска продуцентска къща. През 2018 г. книгата е удостоена и с друга литературна награда – тази на Дружеството за нидерландска литература. Сред нейните носители са най-големите имена на съвременната нидерландскоезична проза.

Животът е просто факт. Черна точица и нищо повече. Смъртта също. Просто една точица на белия лист. Нито животът прави живеенето, нито смъртта – умирането. И за двете се изисква дарба. Изисква се смелост… Всичко това научих от едно момиче, което срещнах случайно в автобус номер 101 преди повече от двайсет години. Научих го от един истински влахос.

Създадохме тази книга, защото любовта не бива да се бърка с насилието. Защото насилието не трябва да се оправдава с любов. Защото ¾ любов не е любов.

Ако в по-ранния си шедьовър „Три тъжни тигъра“ Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография „Хавана за един покоен инфант“ той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост.

* * *

Нали светът е сума от събития,

А не предмети? Услугите са върнати,

Решенията – взети. Гладният и ситият

Ако се сетят, могат ли да се прегърнат и

Лицата им какво ще си разкажат?

Истината вън лежи – делфин на плажа,

Цял и непокътнат. Кой ще го прескочи?

Агонията може засега да се отсрочи.

Още преди „Отивам си е възвратен глагол“ да излезе на пазара, в медиите за него се изписаха една торба хвалби. Веднъж да се окаже, че е имало защо. Пропуснете ли „Отивам си е възвратен глагол“, пропускате един от най-добрите романи на годината.

– The Economist

Тайе Селаси пише с леката ръка на блестящ поет, с доза дързост и с дълбока емоционална отдаденост на живота и трансформацията на героите си. Сълзите се стичат неусетно през пасажи, пълни с разкошни описания и психологически портрети, и оставят след себе си силно въздействащ портрет на едно „семейство в безтегловност“, в борба отново да се сглоби.

– The Guardian