„Напускане на спомена“ е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, преди тя да е отместена от нова среща със светлината. Между двете крайности шепти сива и градска дзен самота, попълват се дневници, слуша се музика, пътува се с влак или автобус, наблюдава се неспирен дъжд, часовниците губят власт и човек изоставя себе си, за да се върне.

Стефан Иванов 

Удоволствие, радост и светлина ни заливат от приказките на Маргарит Минков. Това е съвременна литература, написана на разбираем език, с уважение към детската душевност. Веселите истории са изпълнени  с игрословици, шеги и закачки и в тях участват Следобедният сън, котешката сянка Прескочиполянка, Случайният шаран,  Кокошката, която снесла шарен бонбон, Облачното човече, Колекционерът на усмивки, куклата  Повече Не Мога и шареното цвете Добро Настроение, Лъжеиграчът, Такивамити Работи, Кучето Което Свиреше На Акордеон, китове, котарачета, кенгура, чайки, вятърът и Невидимото човече и Мишката, на която ѝ дошла една мишъл.           

Капка Касабова е съвременна Шехерезада – блестяща писателка, която разказва така, сякаш животът й зависи от това… Тя пътешества в една част на света - източните Балкани – където почти всеки разказ причинява болка. Но с напредването през страниците на тази прекрасна книга, от дълбините започва да се надига музика: теми и образи, които се появяват отново и вплитат всички гласове в общ мотив.

— Нийл Ашерсън, Scottish Review of Books

Дебютният роман на Рейчъл Къшнър, „Телекс от Куба“, е финалист за Националната литературна награда на САЩ през 2008 г. и бестселър на „Ню Йорк Таймс“, в чийто списък на забележителни книги е включен. Вторият ѝ роман, „Огнехвъргачите“, е финалист за Националната литературна награда на САЩ и един от петте най-добри романа на „Ню Йорк Таймс“ през 2013 г. Романите ѝ са преведени на 15 езика. Прозата и есетата ѝ са публикувани в „Ню Йоркър“, „Харпърс“, „Ню Йорк Таймс“ и „Перис Ривю“. Носител е на стипендията „Гугенхайм“ за 2013 г. Живее в Лос Анджелис.

Василена Мирчева е родена през 1972 г. в София. Завършила е Славянска филология в СУ „Св. Климент Ох- ридски“. Работила е за различни издателства и като редактор в списание „ЛИК“ на БТА. Превежда от английски и чешки език. В неин превод са излизали разкази, есета и романи от Алис Мънро, Джон Ъпдайк, Тимъти Гартън Аш, Салман Рушди, Артър Конан Дойл, Джанет Уинтърсън, Иржи Кратохвил, Динау Менгесту.

През 1986 г. Карло Петрини и няколко негови приятели заедно приготвят спагети и ги раздават на минувачите на Piazza di Spagna в Рим. Събитието е вид протест срещу отварянето на първият МакДоналдс в Италия. И от него се заражда движението Slow Food, организация, която днес включва 100 000 члена от 150 държави, посветени на местната храна и свързаните с нея традиции.

Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на ХХ век. В своето есе „Традиция и индивидуален талант“ (1920 г.) той пише: „никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци“.

Периодичната система (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги – неин автор е химикът Примо Леви (1919–1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната Нима това е човек).

Удоволствие, радост и светлина ни заливат от приказките на Маргарит Минков. Това е съвременна литература, написана на разбираем език, с уважение към детската душевност. Веселите истории са изпълнени с игрословици, шеги и закачки и в тях участват Следобедният сън, котешката сянка Прескочиполянка, Случайният шаран, Кокошката, която снесла шарен бонбон, Облачното човече, Колекционерът на усмивки, куклата Повече Не Мога и шареното цвете Добро Настроение, Лъжеиграчът, Такивамити Работи, Кучето Което Свиреше На Акордеон, китове, котарачета, кенгура, чайки, вятърът и Невидимото човече и Мишката, на която й дошла една мишъл....

Жорди Галсеран (1964, Барселона) представя на български деветте пиеси, които за двайсет години го направиха един от най-обичаните европейски драматурзи: “Сърф”, “Верига от думи”, “Дакота”, “Без резерви”, “Методът Грьонхолм”, “Карнавал”, “Канкун”, “Бурунданга” и “Кредитът”.

Дъщерята на скулптора (1968) е портрет на едно приказно детство сред природата, изкуството и фантазията. Финландската писателка Туве Янсон разказва в 19 ярки фрагмента най-нежното и страшното от волните години на едно малко момиче, много сходно с нея самата, в ексцентрич-ното семейство на артисти, силно напомнящо на нейното. За срещите с айсберги и разговорите с невидими приятели; за опасностите, които дебнат в плюшените килими, и щастието от среднощните бури; за домашната менажерия със сантиментални маймуни и подмолни врани; за детето, което се опитва да ядоса Бог с надеждата той да му се яви. С предговор за българските читатели от София Янсон, племенничката на Туве.

Сараевско Марлборо разказва за “нормалния живот при ненормални обстоятелства”. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.

В Лудият от площад Свобода, прозаичен дебют на живеещия във Финландия иракчанин Хасан Бласим, има точно толкова лудост и свобода, колкото една реална трагедия да се превърне в завладяваща литература. Разказите в сборника са прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка и в първо лице за терора на своите и чуждите, за чудовищата, родени от съня на разума, за измислиците, в които човек намира спасение или се изгубва окончателно. Уж далечни неща, с които се храни главно вестникарската хроника, а окото машинално прескача в новините... с тази разлика, че тук те са дадени триизмерно и отвътре, без подслаждане, но и без самосъжаление. “В Ирак казваме, че всеки иракчанин има поне пет добри истории на ужасите, а населението ни e близо 30 милиона...” – тази книга съдържа дванайсет от най-мрачните, но и най-пламенните иракски истории.