Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути.

ТАКА ПОСТЪПВА ПТИЦАТА/ASÍ PROCEDE EL PÁJARO

СЪМВА СЕ В ГОРАТА

Доближавам вратата. Въздухът е студен
като леден чаршаф върху празно легло;
макар и замаян, поглъщам го спокойно.

Събрани съчинения (и други разкази) (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие, защото е дебютна книга. В нея е поместен не само Динозавърът, един от най-кратките и най-често цитираните разкази в литературата на ХХ в., но и още дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи съчувственото, макар и хапливо отношение на Монтеросо към света.

Със специален предговор за българското издание от барселонския литературен критик Хуан Масоливер Рòденас и илюстрации на Люба Халева. 

В 34 жалби и една поправка на грешките Сидни Уест (Хуан Хелман) разказва за възходите и паденията на градчето Мелъди Спринг, където студентите по агрономия сеят смут, чаровни нехранимайковци стихотатстват, един човек си отдъхва под засетия в градината му испански ден, а друг така се разкъсва от несъвместими желания, че се разпада на две и кучетата изяждат разлома по средата. 

Телефонни обаждания (1997) е първият от общо четири сборника с разкази на Боланьо. Историите в книгата действително са свързани с разговори по телефона: любови, отмервани от падането на монетите в апарата; плашещи известия по никое време; плахи опити за пристъпване в непознати територии през нечия слушалка; опасана от кабели земя. Но у Боланьо дистанцията не е повод за отчуждение, а неочакван вид близост. Подобно на чудат колаж от вестникарски изрезки, четиринайсетте разказа, в които неизвестно колко е измислица и колко – биографични факти, изсипват пред читателя многогласа маса от хора, събития и места (СССР, Щатите, Испания, Чили, Мексико). Личният живот в неравна борба с безличната статистика, чудото в баналността, триумфът в провала. И обратно. Някой някого търси по телефона.
Специално за българското издание: предговор от поета Омар Лара и в приложение – Съвети относно изкуството на разказа от Роберто Боланьо.

В Колумбийския национален университет ме запитаха: „Какво се случва в литературата на Латинска Америка?“. А аз отговорих: „Случва се Боланьо. Останалите писатели наблюдават в мълчание, правят се, че нищо не е станало, подражават му или го разискват“.
 – Леонардо Валенсия, El País