„Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило.

Този роман е художествена измислица. Всички прилики и разлики с действителни  лица и събития са случайни.

Й. Сл.

„Прозата на Йордан Славейков разказва за травмите, които правят човека едновременно чуплив и устойчив. Това е книга за устоите на семейството, която не само е безкрайно чужда на семейните саги, но и подкопава опита на съвместното живеене, като носи нова, алтернативна чувствителност. Защото човек живее не в семейството, а в кожата си.“

ЗЛАТИМИР – лекар, ревматолог, професор. Пише от детските си години – романи, разкази, новели. Досега е публикувал седем художествени книги и заснел с жена си седем сценария – един за игрален и шест за документални филми. За книгите и филмите си е печелил национални и международни награди.

Впечатляващ дебют. Рядко едно перо, което за първи път се появява пред публика, може толкова категорично да плени с драматургичен талант, тънко нюансиран с поетичен поглед към света. Силвия Димитрова е убедителен, завършен, провокативен автор. Този сборник ще допише останалото.

Силвия Томова

Когато се залавят с фотографските си начинания в постсоциалистическите условия на 90-те години, Мисирков и Богданов се оказват на терен, дефиниран от различни идеологически натоварени зони. Обградени от ново поколение артисти, актьори и режисьори, те превръщат личната си реалност във фотографски летопис, който днес е документ за този период на социална, политическа и икономическа трансформация.

Изданието се публикува едновременно с изложбата Мисирков/Богданов. Портрети 92-13 в Софийска градска художествена галерия (СГХГ), декември 2013-януари 2014.

Романът е носител на Националната награда за литература “Христо Г. Данов” 2014

ПРЕДИСЛОВИЕ

„Коланджа“, която разгръщате, е непознато явление за литературата ни. Мои добри приятели, литератори, които ценя заради високия им  литературен вкус, след като я четоха, зашеметени от преживяването, я наричаха „безумна“, „невъзможна“, „невероятна“, „дива“ и каква ли не! Аз самият се чудех дали е възможно да бъде написан толкова „откачен“ роман. След дълги разсъждения и обсъждания с близки и няколко препрочитания, стигнах до извода, че целият ни живот е една красива лудост като тази в „Коланджа“. Мой съсед, популярен из Европа и навън художник, я определи като „дива идиотщина“, която лъха на голям творец.

Румен Леонидов