“Пир в бърлогата е разсъждение над Мексико от дистанция. Искрено съм убеден, че нямаше да го напиша, ако не бях напуснал страната си – вероятно нямаше да ми се занимава с наркотиците и насилието, които са редовни теми в медиите и ежедневния живот там. А и фокусът ми сигурно щеше да е твърде различен, може би по-подчинен на политическата коректност. Започнах през 2006-а, когато напрежението, свързано с наркотрафика в Мексико, взе да ескалира. Спомням си, че всяка сутрин, преди да седна да пиша, изчитах първите страници на два или три мексикански вестника онлайн и те неизменно бяха пълни с трупове и отрязани глави...

Ева (Бит. 3:14.)

В Библията е казано, че тя води до падението на човека. Философи от Кант до Опра я заклеймяват безусловно. Учим децата си никога да не я използват. Тя е извращение, заблуда, напаст. Малко неща са ни поненавистни от лъжата.

Разбира се, лъжци са неизменно другите. Любовници пред раздяла се обвиняват взаимно в измама; гласоподаватели обявяват всички политици за мошеници; религиозните хулят безбожниците като врагове на истината, а атеистите винят богомолците, че подхранват най-голямата съществувала някога заблуда. Без значение на чия страна сте в тези спорове, граматиката на изказа е все една: аз говоря истината, а ти се опитваш да ме баламосаш с измислици, подклаждани от личния ти интерес.

...

(Иън Лезли, „Родени лъжци“, Из Въведение)

Телефонни обаждания (1997) е първият от общо четири сборника с разкази на Боланьо. Историите в книгата действително са свързани с разговори по телефона: любови, отмервани от падането на монетите в апарата; плашещи известия по никое време; плахи опити за пристъпване в непознати територии през нечия слушалка; опасана от кабели земя. Но у Боланьо дистанцията не е повод за отчуждение, а неочакван вид близост. Подобно на чудат колаж от вестникарски изрезки, четиринайсетте разказа, в които неизвестно колко е измислица и колко – биографични факти, изсипват пред читателя многогласа маса от хора, събития и места (СССР, Щатите, Испания, Чили, Мексико). Личният живот в неравна борба с безличната статистика, чудото в баналността, триумфът в провала. И обратно. Някой някого търси по телефона.
Специално за българското издание: предговор от поета Омар Лара и в приложение – Съвети относно изкуството на разказа от Роберто Боланьо.

В Колумбийския национален университет ме запитаха: „Какво се случва в литературата на Латинска Америка?“. А аз отговорих: „Случва се Боланьо. Останалите писатели наблюдават в мълчание, правят се, че нищо не е станало, подражават му или го разискват“.
 – Леонардо Валенсия, El País

Книгата "Ягода и шоколад", а после и едноименният филм на режисьора Томас Гутиерес Алеа, имат голямо значение за развитието на съвременната кубинска култура.

Оригиналното заглавие на новелата „Ягода и шоколад“ е „Вълкът, гората и новия човек“ (1990). Първоначално се разпространява устно и на аудиокасети. След като е издадена в ограничен тираж от Кубинското министерство на културата, тя добива славата на най-фотокопирания документ в историята на Куба. Новелата печели престижната международна литературна награда  Хуан Рулфо. Издадена е в редица страни от Германия до Бразилия и от Северна Кореа до Сърбия.  По нея впоследствие е заснет филмът „Ягода и шоколад“ (1993), навярно най-награждаваният филм в историята на Куба.

"Три задраскани реда са по-ценни от един добавен."

Аугусто Монтеросо

"Горе ръцете! Така трябва да се чете тази книга. Опасността от нея се корени в лукавата й мъдрост и смъртоносната красота на несериозността й...

„Керет може да направи повече с шест абзаца, отколкото повечето автори с 600 страници.“
– Кайл Смит, Observer

"Роман-дневник, който разказва за порастването на Ниеве (Снeжанка) в Куба, шумно място, където не се допуска хората да бъдат сами, но изолирано географски и политически.