„Един от най-важните текстове, писани на руски език през последните години. Книгата на Степанова дава основание да се твърди за триумфалното завръщане на руската литература на световната литературна сцена.“ ~ Лев Оборин

„Писателите може да бъдат обвинявани в безнравственост. Както и художниците, и инженерите. Но да се обвинява литературата в нещо такова, е абсолютно безсмислено. Творчеството е божествен дар. Дар на свободата. А нравствените закони са предписание за човешкото поведение.

Влечението ми към семейния роман е мой личен начин да изживея темата за семейството в съвременния свят. Живеем в сложно време, когато традиционната институция на семейството е подложена на големи изпитания и дълбоки промени. От човека се иска наново да решава въпроси, които на нашите предшественици са изглеждали напълно решени. Моите романи не са рецепти, а покани да се вгледаме в живота...”

Людмила Улицкая

„Училище за глупаци” е своеобразен учебник. Аз бих го направил задължителен за хората, които учат „за писатели”... Ако организираме мислен конкурс за „първа книга на белетрист”, според мен първото място ще спечели „Училище за глупаци”. Това е еталон, енциклопедия на първия опит. Нивото на този опит ни диктува красота и висота, непоносимост и възможност на по-нататъшния живот."

Андрей Битов

Една от водещите фигури на руския постмодернизам, Анатолий Корольов придобива световна известност с повестите и романите си „Геният на местността” (1990); „Ерон” (1994); „Човекът-език” (2000); „Главата на Гогол” (2000) – за който писателят получава престижната италианска награда „Пене”, веднага след Умберто Еко; „Змия в огледалото” (2001); „Да бъдеш Бош” (2004) и „Игрите на гения, или животът на Леонардо” (2005) – последният му шедьовър, предложен на българския читател от Издателство „Факел” и ИК „Жанет 45” в съвместната им поредица „Нова проза”.

Писан преди повече от четвърт век, романът „Остров Крим” е издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи. От тогава да наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра като „1984” на Оруел, „Прекрасният нов свят” на Хъксли, „Ние” на Замятин.

“Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се да не измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл... Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!”