"Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: това е печатно излияние на един живот, преминал през деветте кръга на Ада, сам създал си десети и потънал в него до дъно, до бездна, до провала. И стигнал там - оттласнал се и излязъл. Книга за страданията, които доброволно си причиняваш, ако се отдадеш на пагубната страст на наркотиците; но и книга на упованието, защото въпреки всичко, въпреки сякаш отчаянието - измъкваш се, спасяваш се, въздигаш се...

Има ли поколение на прехода, или то бе забравено, ако не и предадено? „Милост за приятелите“ е откровен роман, който се вглежда в съдбата на една обикновена момчешка банда от малко градче край морето. Момчета, които търсят, понякога наивно, своето място в един безсърдечен и объркан свят. Това е социално чувствителна книга, която започва като поглед през ключалката, за да разкрие неочакваната панорама на обещаното, но неслучило се по очаквания начин бъдеще. Макар и поставен във времевите рамки на прехода, романът надскача социалните и политически условности, за да разкрие същината на един свят, в който приятелството се размива, идеалите рухват, а спасението е разжалвано до физическо оцеляване.

Роман въпрос, роман метафора.

София Несторова

„ … начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат – внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва.“
Валери Петров

Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки...

Кръстьо Раленков

Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството. Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно – всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи...

Силвия Томова е автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.“, „Черни маслини и двама мъже“) и на романите „Кожа“ и „Тит от Никомедия“. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2007) и приза „Книга на годината“ на академия „Либер“ (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и белоруски. Премиерата на „Тит от Никомедия“ на сръбски език през 2013 г. стана част от културната програма по отбелязването на 1700 години от подписването на Миланския едикт в гр. Ниш. „Печатарят“ е третият роман на Силвия Томова, с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература. Сериозен исторически роман, който ни пренася в едни от най-тъмните за България години, за да възкреси от мрака на XVI век образа на българина Яков Крайков, ренесансов човек и първият български печатар. Оскъдна фактология? Мисията невъзможна? Не и за талантливото перо на Силвия Томова, чиято емпатия одухотворява пред очите ни един „просветен и смел мъж“ в невероятната атмосфера на Венеция. Мистерия и драма, потопени в красиво повествование.

София Несторова

От младите най-много ценя Диана Маркова. Може някой да се разсърди, но – това си е.
Калин Терзийски

Ина Иванова разказва какво се случва между отварянето и затварянето на
клепачите. В рамките на този миг светът губи крехкото си равновесие, а човек
вижда успоредни светове, среща непознатите души в себе си. След този миг всичко продължава да бъде същото. А всъщност не е. Нещо дразни погледа на човека. Като мигла под клепачите. Знак, че е видял.

Александър Секулов

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания за 2014 година.

Преди се питах: „Какво би било, ако...”
Сега си казвам: „Защо не!...”

Защото времето лети и страхотно завива в нощта. А нощта е все една и съща. И думите са същите. „...едри, загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи...” – казва Гео Милев и един забравен днес драскач веднага му отговаря: „О, Геомилевщина, тъмна язва, която гледа на литературата с едно око, половин глава и четвърт мозък!”

После идват ония с ниските чела и с окървавените тояги...

Талантливата поезия е предизвикателство. Даровитите поети предизвикват смисъла на думите. Катя Белчева прави още една крачка – тя предизвиква смисъла на нещата. И от това се раждат вибрации, които събуждат изяществото на непосредствеността.

Петър Чухов

„Беше време, когато се борехме за мир и разоръжаване. Докато разбера как да се включа и аз в тази борба, времената се промениха и всеки започна да се бори за нещо различно.

Един се бори срещу корупцията, друг срещу съседите си, трети срещу листните въшки, нападнали дърветата край виличката му... Познавам и мъж, който упорито се бори срещу мастиката и е решил да я унищожи докрай, като изпие с отвращение всичката налична на тази земя.

Едно малко момче в центъра на една разбита любов. Една разбита любов през очите на едно малко момче.

Едно малко момче в трепетите на една зараждаща се любов. Една зараждаща се любов в сърцето на едно малко момче.

И още: изоставена и изтерзана майка, виновен и влюбен баща, изящна и изкусителна приятелка, праволинейна и принципна баба, умен и обаятелен вуйчо…

Разказите на Иван Благоев са изпълнени с финес и лекота. Пъргавата мисъл е облечена в простичката дреха на една като че ли привидно без особено значение случка. Авторът умее да ни ангажира; моралната алтернатива е напоена с жизнен сок, защото той притежава дефицитната способност да разказва чрез обертонове. При него ехото е по-силно от директния удар – катарзисът е постигнат, а гордиевият възел – разсечен без брадва. Рашко Сугарев