БОЙКА АСИОВА е родена в Разлог на 16 декември 1945 г. Инженер-химик по образование, с малко практика в управление на индустриалното производство, повече от 30 години тя е журналист. Работи в няколко национални всекидневника. Печата в литературни и други издания. Автор е на 11 книги. Между тях са сборниците с разкази „Сребърна пара” (ОФ), „Мир вам, сто врабчета” (Сибия), „Мъжко можене” (Жанет 45). Романът й „Яловата вдовица” (Жанет 45) беше номиниран за наградата „Хеликон” и получи Националната награда за литература „Николай Хайтов” за 2007 г. През септември 2012 г. романът излезе на немски език в Германия. „Рецепта за камбана” (Жанет 45) бе отличена с годишната награда на СБП за есеистика за 2011 г. Последната й книга „Да убиеш Сталин. Спомен за Костадин Лагадинов” (Жанет 45) е документален разказ за невероятната съдба на един човек, минал през сибирските лагери и останал верен на идеала си. През май 2017 г. от печат излиза „Вълчицата излиза привечер”.

Владимир Георгиев е на 50 години. Юрист по образование. Пише разкази от 1984 г. Публикувал е във вестници и списания, награждаван е в конкурси, негови разкази са издавани в България и САЩ.

Това са разкази за пътищата. Леките и трудните; правите и кривите; своите и чуждите; далечните и кратките... Пътищата към себе си и пътищата към другите. Разкази за надеждите и за покрусата, за доброто и за недоброто. Кратки разкази. По-кратки от човечността... 

Прав е бил, а разказите на Валентин Меламед го доказват. Уж простички житейски случки, които повечето от нас биха подминали небрежно, той успява да преобрази в добра белетристика. В тези негови „разкази по действителни случаи“ има и добре изведени сюжети, и добронамерен хумор, и носталгия, и тъга, и дори някаква стаена ярост срещу необратимостта на нещата от живота...

Дръж сърцето си тихо.
Когато небето е скрито като нож.

Дръж сърцето на светло, казвам.

"Поезията на Ина Иванова опитва да улови природата на нетрайното. Уязвимата крехкост на човека, силата и куража му. Поезия, която свети и боли."

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания за 2016 година. 

"Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: това е печатно излияние на един живот, преминал през деветте кръга на Ада, сам създал си десети и потънал в него до дъно, до бездна, до провала. И стигнал там - оттласнал се и излязъл. Книга за страданията, които доброволно си причиняваш, ако се отдадеш на пагубната страст на наркотиците; но и книга на упованието, защото въпреки всичко, въпреки сякаш отчаянието - измъкваш се, спасяваш се, въздигаш се...

Има ли поколение на прехода, или то бе забравено, ако не и предадено? „Милост за приятелите“ е откровен роман, който се вглежда в съдбата на една обикновена момчешка банда от малко градче край морето. Момчета, които търсят, понякога наивно, своето място в един безсърдечен и объркан свят. Това е социално чувствителна книга, която започва като поглед през ключалката, за да разкрие неочакваната панорама на обещаното, но неслучило се по очаквания начин бъдеще. Макар и поставен във времевите рамки на прехода, романът надскача социалните и политически условности, за да разкрие същината на един свят, в който приятелството се размива, идеалите рухват, а спасението е разжалвано до физическо оцеляване.

Роман въпрос, роман метафора.

София Несторова

„ … начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат – внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва.“
Валери Петров

Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки...

Кръстьо Раленков

Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството. Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно – всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи...

Силвия Томова е автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.“, „Черни маслини и двама мъже“) и на романите „Кожа“ и „Тит от Никомедия“. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2007) и приза „Книга на годината“ на академия „Либер“ (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и белоруски. Премиерата на „Тит от Никомедия“ на сръбски език през 2013 г. стана част от културната програма по отбелязването на 1700 години от подписването на Миланския едикт в гр. Ниш. „Печатарят“ е третият роман на Силвия Томова, с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература. Сериозен исторически роман, който ни пренася в едни от най-тъмните за България години, за да възкреси от мрака на XVI век образа на българина Яков Крайков, ренесансов човек и първият български печатар. Оскъдна фактология? Мисията невъзможна? Не и за талантливото перо на Силвия Томова, чиято емпатия одухотворява пред очите ни един „просветен и смел мъж“ в невероятната атмосфера на Венеция. Мистерия и драма, потопени в красиво повествование.

София Несторова

От младите най-много ценя Диана Маркова. Може някой да се разсърди, но – това си е.

Калин Терзийски

Ина Иванова разказва какво се случва между отварянето и затварянето на
клепачите. В рамките на този миг светът губи крехкото си равновесие, а човек
вижда успоредни светове, среща непознатите души в себе си. След този миг всичко продължава да бъде същото. А всъщност не е. Нещо дразни погледа на човека. Като мигла под клепачите. Знак, че е видял.

Александър Секулов

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания за 2014 година.