Островът в небето е разкошен нов курорт, към който се стичат туристи от целия континент. Пълен е с изискани ресторанти и хотели, басейни и клубове, до които отвеждат приятно подрънкващи рикши. Най-нашумялата атракция, издигната в дъното на зрелищен търговски булевард, е огромен неонов цирк, билетите за който винаги са разпродадени. Островът е споделено преживяване – там се преплитат безброй култури и интереси и всеки намира своето място, колкото и различен да се чувства.

В историите на Димитър Гачев се пропуква не само животът на героите, но и самото битие. И ако през човешките съдби пробягва тънка, почти незабележима цепнатина, то двете страни на битието – реалната и фантазната, обяснимата и необяснимата – ту се разбягват с небивала скорост, ту се сливат по необясним начин. Смелото преминаване през световете е особен стилов белег на Димитър Гачев. Непреодолимата сила в неговите разкази е милосърдието, което изпитва към своите герои. Сякаш писателят се навежда към всеки един от тях и ги окуражава да продължат да живеят.

Александър Секулов

„Възкресение“ се явява продължение на дебютния роман на автора „Тракийският код“ („Жанет 45“, 2018), но може да се чете и като самостоятелно произведение.

Героите на книгата се залавят с разгадаването на един от най-мистичните древни ръкописи – Изумруденият скрижал. Текстът, за който се говори, че е написан от самия Тот или Хермес, през вековете се е превърнал в основа на алхимията и в някаква степен на цялата езотерична мисъл, а с разкодирането му се занимават тайни общества и изтъкнати учени и философи.

„Ироничен, мнимо несериозен, сладкодумният Христо Карастоянов разказва зловещи истории, сътворяващи се в едно, инак погледнато, идилично градче: гарнизонният духов оркестър си свири в градската градина, а зад тезгяха в сумрачната и миризлива аптека наднича младо момиче.

Другото е барут, кръвнина и... гилотини!”

– Рашко Сугарев в книжка 6 на списание „Пламък”, 1985 година

Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност.

Творбата се реализира с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ за 2019 година. 

Разказите в „Ловци на пеперуди” току се пресичат, увиват се един около друг, героите сe появяват в живота на други герои от уж друга история, за да се превърне сборникът в някаква по-обширна картина на погубеното време.

Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г.

Три нейни романа („Четвъртък“, „Божество на предатели“ и „В града на радостта и мира“) и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ „Четвъртък“ и „Една и съща река“ са издадени в Италия и Македония, а романът „Четвъртък“ е публикуван и в Китай и Сърбия.

С романа си „Тракийският код“ Владимир Сълов намира убедителна и увлекателна връзка между Древна Тракия, реални артефакти, намерени по нашите земи, различни светилища в България и символи по тях, с Древен Египет и времената, когато боговете, може би дошли от митичната Атлантида, са били все още сред нас...

„Имах шанса да хвърля здрав мост между класиката и рока, дирижирайки концерта на Джон Лорд с Пловдивската филхармония в Античния театър –Есенен салон на изкуствата – 2009 г. Сценичната ми среща с именития пианист на „Deep Purple“ ме отведе и до престижната награда „Пловдив“ в областта на изкуствата и културата.“

Найден Тодоров - диригент

Като млад и неопитен адвокат, Ния е принудена да проведе собствено разследване, за да изчисти името на клиента си. Следите я отвеждат в затънтено село накрай страната, където подивели горски духове вилнеят посред нощ и хвърлят в смут местното население. Не всичко обаче е такова, каквото изглежда, и съвсем скоро става ясно, че нестандартното мислене и правилната светогледна нагласа са ключът към разплитането на мистерията.

Жоржи Амаду пише, че Истината се намира гола на дъното на кладенец. повече от двадесет години дълбая кладенеца на Кабарето. Колкото повече приближавам дъното, толкова повече образът става разкривен, вибриращ, противен... Възможно ли е "Истината" да е в множествено число?!

Йохан Девлетян 

Бронзов Пегас в категория проза за дебютна литература Южна пролет 2018 г.

"Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, просмукват се в тялото му и стават негов живот, негово време, негов свят. И негова кръв. Има едно изречение, което минава през мозъка, но засяда като тромб в сърцето: "Знаем, че сме заложили щастието си, за да спасим смисъла си."

"ОТЛЪЧВАНЕ" - гледища, коментари, отзиви в "ТЕРЗИЛЪЦИ" (блога на Николай Терзийски). 

ЕСЕН

                На Марин Бодаков

Тръгнала е, тръгнала е

армията за нахлуване.

БОЙКА АСИОВА е родена в Разлог на 16 декември 1945 г. Инженер-химик по образование, с малко практика в управление на индустриалното производство, повече от 30 години тя е журналист. Работи в няколко национални всекидневника. Печата в литературни и други издания. Автор е на 11 книги. Между тях са сборниците с разкази „Сребърна пара” (ОФ), „Мир вам, сто врабчета” (Сибия), „Мъжко можене” (Жанет 45). Романът й „Яловата вдовица” (Жанет 45) беше номиниран за наградата „Хеликон” и получи Националната награда за литература „Николай Хайтов” за 2007 г. През септември 2012 г. романът излезе на немски език в Германия. „Рецепта за камбана” (Жанет 45) бе отличена с годишната награда на СБП за есеистика за 2011 г. Последната й книга „Да убиеш Сталин. Спомен за Костадин Лагадинов” (Жанет 45) е документален разказ за невероятната съдба на един човек, минал през сибирските лагери и останал верен на идеала си. През май 2017 г. от печат излиза „Вълчицата излиза привечер”.

Владимир Георгиев е на 50 години. Юрист по образование. Пише разкази от 1984 г. Публикувал е във вестници и списания, награждаван е в конкурси, негови разкази са издавани в България и САЩ.

Това са разкази за пътищата. Леките и трудните; правите и кривите; своите и чуждите; далечните и кратките... Пътищата към себе си и пътищата към другите. Разкази за надеждите и за покрусата, за доброто и за недоброто. Кратки разкази. По-кратки от човечността... 

Прав е бил, а разказите на Валентин Меламед го доказват. Уж простички житейски случки, които повечето от нас биха подминали небрежно, той успява да преобрази в добра белетристика. В тези негови „разкази по действителни случаи“ има и добре изведени сюжети, и добронамерен хумор, и носталгия, и тъга, и дори някаква стаена ярост срещу необратимостта на нещата от живота...