„Имах шанса да хвърля здрав мост между класиката и рока, дирижирайки концерта на Джон Лорд с Пловдивската филхармония в Античния театър –Есенен салон на изкуствата – 2009 г. Сценичната ми среща с именития пианист на „Deep Purple“ ме отведе и до престижната награда „Пловдив“ в областта на изкуствата и културата.“

Найден Тодоров - диригент

Жоржи Амаду пише, че Истината се намира гола на дъното на кладенец. повече от двадесет години дълбая кладенеца на Кабарето. Колкото повече приближавам дъното, толкова повече образът става разкривен, вибриращ, противен... Възможно ли е "Истината" да е в множествено число?!

Йохан Девлетян 

Бронзов пегас в категория проза за дебютна литература Южна пролет 2018 г.

"Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, просмукват се в тялото му и стават негов живот, негово време, негов свят. И негова кръв. Има едно изречение, което минава през мозъка, но засяда като тромб в сърцето: "Знаем, че сме заложили щастието си, за да спасим смисъла си."

"ОТЛЪЧВАНЕ" - гледища, коментари, отзиви в "ТЕРЗИЛЪЦИ", блога на Николай Терзийски. 

ЕСЕН

                На Марин Бодаков

Тръгнала е, тръгнала е

армията за нахлуване.

БОЙКА АСИОВА е родена в Разлог на 16 декември 1945 г. Инженер-химик по образование, с малко практика в управление на индустриалното производство, повече от 30 години тя е журналист. Работи в няколко национални всекидневника. Печата в литературни и други издания. Автор е на 11 книги. Между тях са сборниците с разкази „Сребърна пара” (ОФ), „Мир вам, сто врабчета” (Сибия), „Мъжко можене” (Жанет 45). Романът й „Яловата вдовица” (Жанет 45) беше номиниран за наградата „Хеликон” и получи Националната награда за литература „Николай Хайтов” за 2007 г. През септември 2012 г. романът излезе на немски език в Германия. „Рецепта за камбана” (Жанет 45) бе отличена с годишната награда на СБП за есеистика за 2011 г. Последната й книга „Да убиеш Сталин. Спомен за Костадин Лагадинов” (Жанет 45) е документален разказ за невероятната съдба на един човек, минал през сибирските лагери и останал верен на идеала си. През май 2017 г. от печат излиза „Вълчицата излиза привечер”.

Владимир Георгиев е на 50 години. Юрист по образование. Пише разкази от 1984 г. Публикувал е във вестници и списания, награждаван е в конкурси, негови разкази са издавани в България и САЩ.

Това са разкази за пътищата. Леките и трудните; правите и кривите; своите и чуждите; далечните и кратките... Пътищата към себе си и пътищата към другите. Разкази за надеждите и за покрусата, за доброто и за недоброто. Кратки разкази. По-кратки от човечността... 

Прав е бил, а разказите на Валентин Меламед го доказват. Уж простички житейски случки, които повечето от нас биха подминали небрежно, той успява да преобрази в добра белетристика. В тези негови „разкази по действителни случаи“ има и добре изведени сюжети, и добронамерен хумор, и носталгия, и тъга, и дори някаква стаена ярост срещу необратимостта на нещата от живота...

Дръж сърцето си тихо.
Когато небето е скрито като нож.

Дръж сърцето на светло, казвам.

"Поезията на Ина Иванова опитва да улови природата на нетрайното. Уязвимата крехкост на човека, силата и куража му. Поезия, която свети и боли."

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания за 2016 година. 

"Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: това е печатно излияние на един живот, преминал през деветте кръга на Ада, сам създал си десети и потънал в него до дъно, до бездна, до провала. И стигнал там - оттласнал се и излязъл. Книга за страданията, които доброволно си причиняваш, ако се отдадеш на пагубната страст на наркотиците; но и книга на упованието, защото въпреки всичко, въпреки сякаш отчаянието - измъкваш се, спасяваш се, въздигаш се...

Има ли поколение на прехода, или то бе забравено, ако не и предадено? „Милост за приятелите“ е откровен роман, който се вглежда в съдбата на една обикновена момчешка банда от малко градче край морето. Момчета, които търсят, понякога наивно, своето място в един безсърдечен и объркан свят. Това е социално чувствителна книга, която започва като поглед през ключалката, за да разкрие неочакваната панорама на обещаното, но неслучило се по очаквания начин бъдеще. Макар и поставен във времевите рамки на прехода, романът надскача социалните и политически условности, за да разкрие същината на един свят, в който приятелството се размива, идеалите рухват, а спасението е разжалвано до физическо оцеляване.

Роман въпрос, роман метафора.

София Несторова

„ … начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат – внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва.“
Валери Петров

Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки...

Кръстьо Раленков

Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството. Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно – всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи...

Силвия Томова е автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.“, „Черни маслини и двама мъже“) и на романите „Кожа“ и „Тит от Никомедия“. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2007) и приза „Книга на годината“ на академия „Либер“ (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и белоруски. Премиерата на „Тит от Никомедия“ на сръбски език през 2013 г. стана част от културната програма по отбелязването на 1700 години от подписването на Миланския едикт в гр. Ниш. „Печатарят“ е третият роман на Силвия Томова, с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература. Сериозен исторически роман, който ни пренася в едни от най-тъмните за България години, за да възкреси от мрака на XVI век образа на българина Яков Крайков, ренесансов човек и първият български печатар. Оскъдна фактология? Мисията невъзможна? Не и за талантливото перо на Силвия Томова, чиято емпатия одухотворява пред очите ни един „просветен и смел мъж“ в невероятната атмосфера на Венеция. Мистерия и драма, потопени в красиво повествование.

София Несторова