Реч за представяне на суровите мисли

Сега са кучешки времена и литературата е просто един от многото сиви занаяти за прехранване.
Поетите в кучешките времена копнеят да станат домашни любимци на своите покровители, разните там ценители на съвременното изкуство. Или както ги наричам аз – тъпите копелета с парите.
В кучешките времена писателите пишат единствено неща, съобразени с пазара. И с вкусовете на безобразно самоуверените, неграмотни консуматори.
Писателите в кучешкото време произвеждат качествени и удобни словесни PVC дограми и тоалетни чинии.

"Разказите на Ангел Г. Ангелов наистина са необикновени и съответно изискват необикновен и по-проникновен прочит. Тяхната съпротива да разкрият съдържанието си с обичайния прав текст, провокира художествените сетива. Изреченията са конструирани от неочаквани метафори и умели преувеличения. Те са тихи и гръмки, груби и нежни, светли и тъмни, и все готови да пренесат на гърба на своите думи, натежалите от мъдрост послания на автора.

Прозата на Васил Георгиев предизвиква у читателя респект. От дебюта на Вергил Немчев с “Голямото глезене“ насам това е първият случай, в който виждаме автор без издадена досега книга, който да е толкова сигурен в нещата, които пише, с толкова добре преценено и балансирано самочувствие, който да е толкова разнообразен и в същото време да поддържа единството на собствения си стил, единството на своите белетристични решения. Сигурно е, че имаме пред себе си автор с голям творчески потенциал.

Оля Стоянова работи като журналист във вестник „Дневник“. Тя е известна като един от малкото български литературни журналисти, които притежават вкус за добрата книга и чиито оценки не са конюнктурно зависими.

„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „Плюш по решетките“, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора.

Антония Колева е културолог с интереси към реториката, историята, антропология на науката. Автор на книгата „Картини на миналото, картини на бъдещето” (2001) – приложни интерпретации върху културата на късния социализъм и прехода. От 2000 г. редактира уеб-сайта Литература плюс култура, http://grosnipelikani.net

Вергил Немчев (1970) е публикувал свои разкази в литературната периодика. Превеждал е от английски Чарлз Буковски, Т. С. Елиът, Уди Алън, Джак Харт и др. „Голямото глезене“ е неговата първа книга. Можем да я наречем дебютна само външно, хронологично.

Йорданка Маргаритова (1971) по образование е филолог. Романът „Лудници и храмове“ е първата ú книга. В нея правилата на подреждане се диктуват единствено от една неизтощима фантазност, демонстративно отказваща да си даде сметка за посоката, в която тласка повествованието.

Мирослав Димитров (1971) е строителен инженер. Сборникът с разкази „Решения“ е дебютната му книга, с която печели наградата "Южна пролет" (2002). Стилът му впечатлява със своята изобретателна комбинативност, с търсенето на нерва на повествованието именно в множествеността на решенията.