Между морето и бенгалските равнини на източния бряг на Индия лежи огромен архипелаг. Някои от островите са огромни, други – не по-големи от пясъчна дюна; някои са съществували от зората на историята, други са се появили едва вчера. Това е Сундарбан – „красивите земи“. Тук няма граници, които да разделят сладката вода от солената, реката от морето, дори сушата от водата. Приливите навлизат повее от 300 километра в сушата и всеки ден хиляди хектари мангрови гори се скриват под водата, за да се появят отново няколко часа по-късно. От векове насам само хора, отхвърлени от цивилизацията и безнадеждни мечтатели са имали смелостта да свържат несигурното си съществувание с неотстъпчивата кал на тази земя, чиито истински господари са крокодилите и тигрите-човекоядци.

„Истински значимото постижение на тази книга е, че разкрива непоколебимо и със замах богатото и разнообразно наследство по поречието на река Инд и цялото му страховито великолепиe“.
Guardian

„Впечатляваща и оригинална... По време на пътуването си Албиния се сблъсква с всякакви опасности и понякога смелостта ѝ я тласка към безразсъдство... Но точно такова поведение се очаква от един автор пътешественик“.
Daily Telegraph

Една зимна сутрин Рей Бхуллар пристига в Индия. Тук е, за да снима филм, но историята ще бъде необикновена, защото и мястото е необикновено. Селото е затвор със свободен режим, обитаван от убийци. Колкото повече напредва престоят на снимачния екип, толкова по-драматични и разтърсващи събития се разгръщат. Крехкото равновесие в селото е нарушено и въпреки наглед добрите намерения на посетителите, животът на затворниците ще бъде изложен на показ безмилостно и унизително, истинският облик на всички участници ще бъде разкрит, а моралните полюси необратимо ще се разместят.

Направляван от вещата ръка на Ганеша – мъдрото божество със слонска глава, легендарен писар на епоса „Махабхарата“ и благовещател, премахващ всякакви препятствия, – драматичният сюжет се разгръща в съвременен Делхи и дръзко пресича установени религиозни и обществени граници, преплита истории за божества и техните превъплъщения, отправя древни послания към герои от нашето съвремие, а самите тях великодушно изпраща на поучително пътешествие в миналото.

Девет истории от Индия. Девет цвята с девет различни емоции. Страх, смелост, любов, състрадание, възмущение, гняв, изумление, радост, покой. Не е никак странно, че в хинди и санскрит думите за „цвят” и „емоция” имат общ корен. Емоциите са цветове, които красят душата. И досущ като цветни боички те са нетрайни и лепкави, прикриващи истинската ни същност. Какво е лицето по време на празника Холи – то е неразпознаваемо. 

„Разливът, който разделя родителите бенгалци от техните отгледани в Америка деца – и който разделя децата от Индия, – си остава основната тема на Лахири в това своеобразно продължение на Преводачът на болести и Името. В осемте разказа от този сборник резултатите отново са смайващи. В историите на Лахири – истории за изгнание, идентичност, разочарование и съзряване – се проявява нейното пестеливо и изкусно масторство, с което малцина съвременници могат да се похвалят.“
—Publishers Weekly

Мирис (1999) е дебютният роман на Радхика Джха, който разказва за отчуждението, белязало живота на красива млада жена в Париж – отчуждение, усилено многократно от изключителното й обоняние. Романът е носител на френската награда Герлен. Преведен е на двайсет и три езика.

“Джумпа Лахири е един от онези писатели, които те карат да сграбчиш първия човек, когото срещнеш и да му кажеш: “Прочети това!” Тя е поразителен разказвач с ясно различим глас, око за нюансите и ухо за ироничното. Тя е един от най-големите майстори на краткия разказ, които съм чела.”
— Ейми Тан

Ти, прелюбезни читателю, си на път да разгърнеш вълшебното „словесно риалити“ на Ели и Ники. Извинявай, ако това словосъчетание те дразни, поради преекспонираната напоследък вулгарност на втория му компонент.