„Истински значимото постижение на тази книга е, че разкрива непоколебимо и със замах богатото и разнообразно наследство по поречието на река Инд и цялото му страховито великолепиe“.
Guardian

„Впечатляваща и оригинална... По време на пътуването си Албиния се сблъсква с всякакви опасности и понякога смелостта ѝ я тласка към безразсъдство... Но точно такова поведение се очаква от един автор пътешественик“.
Daily Telegraph

Една зимна сутрин Рей Бхуллар пристига в Индия. Тук е, за да снима филм, но историята ще бъде необикновена, защото и мястото е необикновено. Селото е затвор със свободен режим, обитаван от убийци. Колкото повече напредва престоят на снимачния екип, толкова по-драматични и разтърсващи събития се разгръщат. Крехкото равновесие в селото е нарушено и въпреки наглед добрите намерения на посетителите, животът на затворниците ще бъде изложен на показ безмилостно и унизително, истинският облик на всички участници ще бъде разкрит, а моралните полюси необратимо ще се разместят.

Направляван от вещата ръка на Ганеша – мъдрото божество със слонска глава, легендарен писар на епоса „Махабхарата“ и благовещател, премахващ всякакви препятствия, – драматичният сюжет се разгръща в съвременен Делхи и дръзко пресича установени религиозни и обществени граници, преплита истории за божества и техните превъплъщения, отправя древни послания към герои от нашето съвремие, а самите тях великодушно изпраща на поучително пътешествие в миналото.

Девет истории от Индия. Девет цвята с девет различни емоции. Страх, смелост, любов, състрадание, възмущение, гняв, изумление, радост, покой. Не е никак странно, че в хинди и санскрит думите за „цвят” и „емоция” имат общ корен. Емоциите са цветове, които красят душата. И досущ като цветни боички те са нетрайни и лепкави, прикриващи истинската ни същност. Какво е лицето по време на празника Холи – то е неразпознаваемо. 

„Разливът, който разделя родителите бенгалци от техните отгледани в Америка деца – и който разделя децата от Индия, – си остава основната тема на Лахири в това своеобразно продължение на Преводачът на болести и Името. В осемте разказа от този сборник резултатите отново са смайващи. В историите на Лахири – истории за изгнание, идентичност, разочарование и съзряване – се проявява нейното пестеливо и изкусно масторство, с което малцина съвременници могат да се похвалят.“
—Publishers Weekly

Мирис (1999) е дебютният роман на Радхика Джха, който разказва за отчуждението, белязало живота на красива млада жена в Париж – отчуждение, усилено многократно от изключителното й обоняние. Романът е носител на френската награда Герлен. Преведен е на двайсет и три езика.

“Джумпа Лахири е един от онези писатели, които те карат да сграбчиш първия човек, когото срещнеш и да му кажеш: “Прочети това!” Тя е поразителен разказвач с ясно различим глас, око за нюансите и ухо за ироничното. Тя е един от най-големите майстори на краткия разказ, които съм чела.”
— Ейми Тан

Ти, прелюбезни читателю, си на път да разгърнеш вълшебното „словесно риалити“ на Ели и Ники. Извинявай, ако това словосъчетание те дразни, поради преекспонираната напоследък вулгарност на втория му компонент.

Аравинд Адига е четвъртият романист, печелил “Букър” с дебютен роман − “Белият тигър” − в 40-годишната история на наградата. Адига е и вторият дебютант-романист, роден и живеещ в Индия, удостоен с отличието (другият автор е Арундати Рой с “Богът на дребните неща”, 1997).
“Белият тигър” бе определен от журито като “неустоим, яростен, изпълнен с черен хумор роман за издигането на един човек от затънтено и бедно село до горните нива на социалната йерархия”, а също като “нелицеприятен портрет на Индия от дъното до върха.”