В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка – кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата.

В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога – ако се наложеше – и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар.

Паркирах колата пред месарницата. Слязох, отворих вратата на пасажерското място, за да извадя кофата. Портата на страничния вход на месарницата беше затворена. Първо прехвърлих кофата през оградата, а после се промуших под летвите.

Още преди „Отивам си е възвратен глагол“ да излезе на пазара, в медиите за него се изписаха една торба хвалби. Веднъж да се окаже, че е имало защо. Пропуснете ли „Отивам си е възвратен глагол“, пропускате един от най-добрите романи на годината.

– The Economist

Тайе Селаси пише с леката ръка на блестящ поет, с доза дързост и с дълбока емоционална отдаденост на живота и трансформацията на героите си. Сълзите се стичат неусетно през пасажи, пълни с разкошни описания и психологически портрети, и оставят след себе си силно въздействащ портрет на едно „семейство в безтегловност“, в борба отново да се сглоби.

– The Guardian

„В изпълненият с мрачен хумор роман на Джефри Мур… има сюжетни обрати и насилие, достойни за сценарий на братя Коен. И нещо по-важно – романът демонстрира езикова изкусност, каквато се среща в творбите на Сол Белоу, Владимир Набоков и Дейвид Мичъл…“
— Winnipeg Free Press

„Фантастичен роман, изключително литературно постижение, което не се вписва в един-единствен жанр – едновременно изтънчено и брутално.“ 
— Хедър ОНийл, автор на Lullabies for Little Criminals

„Творба, която не само интригува, но и образова.“ 
— Times Literary Supplement

„Разтърсващо – истински майстор на езика и стила." 
~ Frankfurter Allgemeine Zeitung

"Завладяващ… Авторът красноречиво овладява всепоглъщащото чувство на огромност и необятност... това е история за живота, любовта и всички онези, които сме оставили зад себе си. Това е приказка, изтъкана от мрачния вътък на човешките слабости, но също така и разказ за сила, за победа и себеотроцание пред лицето на несгодите. Шеметната кулминация ще ви остави без дъх. " ~ Сюзън Сварбрик, Глазгоу Хералд

Капка Касабова е съвременна Шехерезада – блестяща писателка, която разказва така, сякаш животът й зависи от това… Тя пътешества в една част на света - източните Балкани – където почти всеки разказ причинява болка. Но с напредването през страниците на тази прекрасна книга, от дълбините започва да се надига музика: теми и образи, които се появяват отново и вплитат всички гласове в общ мотив.

— Нийл Ашерсън, Scottish Review of Books

Конрад, Мелвил, Стивънсън... „Ние, удавниците“  

„Това е роман за морето , който на практика е написан в съавторство с великите автори на деветнайсети век – Конрад, Мелвил, Стивънсън... „Ние, удавниците“ е най-добрият роман, който съм чел от години насам.“ —Aftenposten, Норвегия