• Една от десетте най-добри книги на десетилетието според списание TIME

• Носител на наградата National Book Critics Circle Award за проза, 2013

• Носител на наградата на Chicago Tribune за проза, 2013

„Блестящ роман: епичен в мащабите си, личен в отклика, който провокира, и с много за казване.“
— Observer

"Топи се" (2016 г.) е първата голяма творба на Лизе Спит. Романът има небивал успех в Белгия: получава „Бронзов бухал“ за най-добър дебют, а правата за филмирането ѝ са закупени от белгийска продуцентска къща. През 2018 г. книгата е удостоена и с друга литературна награда – тази на Дружеството за нидерландска литература. Сред нейните носители са най-големите имена на съвременната нидерландскоезична проза.

Още преди „Отивам си е възвратен глагол“ да излезе на пазара, в медиите за него се изписаха една торба хвалби. Веднъж да се окаже, че е имало защо. Пропуснете ли „Отивам си е възвратен глагол“, пропускате един от най-добрите романи на годината.

– The Economist

Тайе Селаси пише с леката ръка на блестящ поет, с доза дързост и с дълбока емоционална отдаденост на живота и трансформацията на героите си. Сълзите се стичат неусетно през пасажи, пълни с разкошни описания и психологически портрети, и оставят след себе си силно въздействащ портрет на едно „семейство в безтегловност“, в борба отново да се сглоби.

– The Guardian

Отново се огледах. Аси беше бесен, а Баби – тъжна. Погледът ми попадна на парчето тухла, с което бяха подпрели вратата на терасата, за да не се затваря. Безшумно пропълзях назад, изправих се и приведен надве, отидох да взема парчето. Беше тежичко, едвам го вдигнах с две ръце, отнесох го до решетката на парапета и пак залегнах. Внимателно го прокарах през решетката чак до ръба на терасата. То леко се наклони, но аз здраво го притиснах.

Вярно, политическият климат се беше подобрил, но за Лилия ходенето по голяма нужда си остана революционен акт. Тя не купуваше тоалетна хартия. Твърде скъпа й беше, предвид жалката пенсийка, която получаваше. Но не това бе същинската причина. За бърсане Лилия използваше творбите на Михаил Шолохов, чиито романи чакаха на купчинка появата на поредния мръсен задник.

„В изпълненият с мрачен хумор роман на Джефри Мур… има сюжетни обрати и насилие, достойни за сценарий на братя Коен. И нещо по-важно – романът демонстрира езикова изкусност, каквато се среща в творбите на Сол Белоу, Владимир Набоков и Дейвид Мичъл…“

— Winnipeg Free Press

„Фантастичен роман, изключително литературно постижение, което не се вписва в един-единствен жанр – едновременно изтънчено и брутално.“ 
— Хедър ОНийл, автор на Lullabies for Little Criminals

„Творба, която не само интригува, но и образова.“ 
— Times Literary Supplement

„Необикновена творба, която разглежда актуални и провокативни теми. . . Този роман ни напомня преди всичко, че Егърс е писател, и то писател от най-висока проба... Изключително постижение във вече твърде внушителната кариера на Егърс – и извънредно необходимо четиво.“ ~ San Francisco Chronicle