Кадер Абдола е явление в съвременната холандска литература. В своя магнум опус той разказва съвременната история на Иран по необикновен начин чрез съдбата на едно влиятелно семейство, обитаващо разкошната къща, която управлява градската джамия в Сенеджан от осем столетия. „Къщата на джамията“ е многопластов разказ за богатството на иранската култура, сърцето на исляма и границите на човешката издържливост.
Номинирана за Любимата холандска книга на всички времена (второ място)
Над 300,000 екземпляра продадени в Холандия
Преведена на 25 езика

Защо?

В нашето предградие никога не бе имало погребение - или поне откакто ние сме се появили на този свят. Ако някой е умирал, то е било през Втората световна война, когато още не сме съществували, а бащите ни са били невероятно мършави юноши, запечатани на чернобели снимки: татковци на временни летища насред джунглата; пъпчиви татуирани татковци; татковци с картички на известни хубавици, обявени за секс-символи; татковци, които пишат любовни писма на момичетата, по-късно превърнали се в наши майки; татковци, вдъхновени (от купонната система, самотата и бунта на телата в маларичния въздух) да излеят поетическите си блянове, секнали безвъзвратно още със завръщането им у дома. Днес нашите татковци бяха мъже на средна възраст с коремчета и ощавени от десетилетията търкане в крачоли пищяли, но все още бяха доста далеч от смъртта. Собствените им родители, които говореха чужди езици и живееха на преустроени тавани като мишелови, получаваха възможно най-добрата медицинска помощ на планетата, поради което явно щяха да доживеят чак до другия век. Ничий дядо не беше умрял, и ничия баба, ничии родители. Само няколко кучета: бийгълът на Том Бърк, Мъфин, който се задави с дъвката на Джо Базуката, и сега, това лято, едно създание, което по кучешките стандарти беше още кутре: Сесилия Лисбън.

С наближаването на изгрева мислите на писателя внезапно секват, като двигател, изчерпал горивото си. Всички образи, които са пробягвали през главата му, изчезват в някаква мъглица. И преди е изпитвал тези моменти на затишие, когато умът му временно се откача от действителността. Но това затишие сега изглежда някак си различно. Щом затвори очи, героите, които толкова дълго са живели в него, стават като буца тесто, която невидими ръце разделят на хиляда бели нишки. Той вижда как нишките биват дърпани все посилно, докато внезапно се скъсват на милиони парченца и се пръсват в нощното небе.

„Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото си в света – мрачните жестове, величавите жестове.”
- Рана Дасгупта

Бъз Уекслър е ловец на таланти за прочуто студио, тя е известна с това, че може да надуши коя група пъпчиви пубертети ще стане следващият международен хит. Бъз върши работата си от 25 години и се смята за най-добрата, носят се слухове, че ще й връчат престижната награда за цялостно творчество.

„Кръстан Дянков” за Иглика и Аглика – Дарина Маринова, Артефир, Христо Ботев БНР

 

По думите на Салман Рушди “Соло” на Рана Дасгупта е “роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.”

„Мидълсекс е един от най-впечатляващите американски романи... Юдженидис е създал един вдъхновен, високоенергиен и комичен епос. Удивително четивен, интелигентен и затрогващ едновременно.

Поредица "Отвъд" е пристрастна и лична селекция на значими автори и произведения на съвременната световна литература.
Поредица "Отвъд" е за онези, които вярват в каузата на четенето, в способността на литературата да открива нови хоризонти, да добавя нови и непознати измерения на живота ни, да увеличава познанието ни за света и самите нас.

Роден в мазето на една книжарница и принуден да се бори за храна с по-едрите си и подли братя, плъхът Фирмин започва да поглъща това, което го заобикаля. Скоро разбира, че източникът му на храна го е дарил със способността да чете. Това откритие го изпълва с неутолим глад за повече книги и доста неприсъщо за плъх усещане за света и неговото собствено място в него. Докато обикаля мрачните улици на западащия бостънски квартал през 60-те години на ХХ век в търсене на любов и разбиране, неговото вълнение, самота, страх и самоосъзнаване стават забележително човешки и неоспоримо трогателни.