"Венерини коси" е роман за женското начало, каквото според мен е любовта. Мъжът съществува само защото обича жената, той се идентифицира единствено чрез нея, тя осмисля живота му - останалото е кариера, пари, война. Всички герои в романа се преплитат, сливат, съединяват в един - на жената, която иска да има право на любов, да обича независимо от всякакви лагери, войни, несправедливости, тоталитарни режими. Ако я няма тази любов, светът ще се преобърне като лодка, така както на едната й страна са натоварени войната, смъртта, омразата, на другата - тази първа любов на жената."

Михаил Шишкин

Повече за книгата, както и за поредицата "Нова проза", можете да прочетете тук: http://www.kultura.bg/article.php?id=14943

„Писателите може да бъдат обвинявани в безнравственост. Както и художниците, и инженерите. Но да се обвинява литературата в нещо такова, е абсолютно безсмислено. Творчеството е божествен дар. Дар на свободата. А нравствените закони са предписание за човешкото поведение.

Влечението ми към семейния роман е мой личен начин да изживея темата за семейството в съвременния свят. Живеем в сложно време, когато традиционната институция на семейството е подложена на големи изпитания и дълбоки промени. От човека се иска наново да решава въпроси, които на нашите предшественици са изглеждали напълно решени. Моите романи не са рецепти, а покани да се вгледаме в живота...”

Людмила Улицкая

„Училище за глупаци” е обаятелна и трагична, една от най-затрогващите книги."
Владимир Набоков

„Училище за глупаци” е своеобразен учебник. Аз бих го направил задължителен за хората, които учат „за писатели”... Ако организираме мислен конкурс за „първа книга на белетрист”, според мен първото място ще спечели „Училище за глупаци”. Това е еталон, енциклопедия на първия опит. Нивото на този опит ни диктува красота и висота, непоносимост и възможност на по-нататъшния живот."

Андрей Битов

Невъзможно е да се преразкаже съдържанието на тези криминални истории, както е невъзможно да се преразкаже ехото на древногръцкия хор и карнавалния кикот – толкова наситени са те с най-причудливи сюжетни ходове и скокове, съдби и ситуации, първобитна житейска философия и екзистенциален хаос, невъобразими словосъчетания и смесици между убийствено равния език на властта, високия поетичен слог и здравия жаргон на житейското дъно.

Анатолий Корольов е роден 1946 г. в Перм. Първият му роман – сюрреалистичният „Дракон” – излиза 30 години след написването му през 1972 г., илюстриран с рисунки и колажи на писателя.

„Юз Алешковски е роден през 1929 година, а емигрира през 1979-а покрай алманаха „Метропол”, където е първата му публикация.

За разлика от повечето нашумели днес у нас библиотечни поредици, „Нова Проза" представя неиздавани у нас автори и произведения, които са в основите на днешната модерна литература и на утрешната Нова класика – класиката на ХХI век.

Всеки днешен читател ще възприеме заглавието на тази книга като класически пример за оксиморон. Което от само себе си ще го накара да полюбопитства и да разгърне страниците, написани от най-известния на Запад и най-скандалния в Русия писател Виктор Ерофеев (виж романа „Енциклопедия на руската душа”).

Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните четирийсет години.