В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever… В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо.

„Ощ” не е дума, „ощ” живее между две думи, „ощ” е състояние, начин на писане и начин на четене, не дава отговори, а самото то е отговор, който може и да не разберете, но ще почувствате и сами за себе си ще обживеете. Една книга, в която нараняванията и надъзите са леки грешки в една игра на подлепване, изрязване, прекопиране, в която трябва да поиграем, да ги забравим.

„Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали...

„Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин.

В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре.

С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било...” Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл „Малки амнезии” залага върху тази тънка игра между написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла.

Дебютната ú стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита.

Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно.

Поет и преводач от унгарски, автор на стихосбирката „Метафизики” (2000). „Стихотворения с биография” се явява както заглавие, така и жанр на тази особена книга, в която всяко стихотворение описва своята направа. Книга, която опитва границите на поетическото, оголва романтическата му тайна, но не за да го низвергне и осмеши, а за да му прибави нов, зрим, болезнено конкретен релеф.