Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са „небесни кавички“ означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че „сълзата дели оцелелия от удавника“ пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде – и са излезли стихове.

Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?

Иван Ланджев

В ПЕЧАЛНИЯ ХАН НА ДНИТЕ

В печалния хан на дните се срещат каруците на миналото

и керванът на бъдещето.

Изули обувките си, пътниците пият вино

и се псуват по цели нощи.

Лентата е почти изснимана

онази сантименталност, с която добутваш есента

до ръба на басейна;

жестът, с който покриваш голите ключици;

изобщо удобството, с което нареждаш композицията

между сезоните...

Във време, в което поезията ни е обхваната от наивно дребнотемие, този автор ни тласка право към големите въпроси – и то с една впечатляваща студенина. Той говори за анонимността в мегаполиса, за човека и машината, за машината вътре в човека, за корпоративното, което вече разпродава активите на съвестта ни. Говори за Лола – защото всяко стихотворение, писано някога, независимо от темата, е и любовно стихотворение.

Богомил Господинов е лауреат на ХХХІІ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2015 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора. 

Докато четях стиховете на Боряна Нейкова, си мислех колко неочаквано се появява новият поет, непредвиден и непредвидим. Тук има смелост на меланхолията, остро око за града и за света, силни и неочаквани образи, прощаване с детството и първи усети за загуба. Има стряскащо знание за цялата напуснатост на света. Не пропускайте това начало.                                           

Георги Господинов

Авторът е лауреат на ХХХІ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2014 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора. 

Със стихосбирката на Сабина Кърлева Военната фотография се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света на съвременния млад човек – уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня.

Яница Радева

ПЪТНИЦИ

Ако сте пътници

кой знае откъде дошли

с ожулените чанти и прахта:

          вземете ме

усмивката ви тук-таме нащърбена

кожата ви ужилено сукно:

          вземете ме.