Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Етгар Керет в България


images

Етгар Керет в България

Етгар Керет, най-четеният автор в израелските затвори и най-краденият автор в израелските книжарници, "гласът на следващото поколение" (Салман Рушди), човекът, чийто нов сборник разкази се разпродаде само за три седмици в тираж 65,000 на миниатюрния израелски книжен пазар, пристига в България.

Керет ще гостува на София, Пловдив и Стара Загора от 20-ти до 24-ти септември, за да представи дебютният си сборник разкази на български език "Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог". Сборникът ще излезе в началото на септември с логото на Жанет 45 (като част от новата ни поредица "Кратки разкази завинаги") в превод на Милена Варзоновцева, оформление на Ина Бъчварова и под цялостната редакция на Нева Мичева.

Етгар Керет бе така любезен да напише специален предговор за българското си издание. Имате привилегията да го прочетете (в превод от иврит на Жозеф Бенатов) цели две седмици преди появата на книжното тяло на българския пазар.

    "Разказът, чието заглавие носеше в оригинал сборникът, който държите, се нарича "Тръби". Бях на деветнайсет, когато го написах. Тогава отбивах военна служба. Най-добрият ми приятел беше умрял няколко седмици по-рано. Когато това се случи ми се щеше да ревна или да замина на другия край на света или да се самоубия, но всички тези неща са забранени за войника. Така че не сторих нищо. След около трийсет дни във военната база, където служех, в същата онази стая, в която открих кървящия ми приятел, седнах пред един лист и написах разказ. Докато го пишех, не знаех, че това правя. Докато го пишех, изобщо не знаех какво точно правя. А като го свърших и се зазяпах в листа, го гледах както атеист гледа Бог, приседнал на дивана в хола му – полускептичен и полурадостен, че нещо, което изобщо не мога да си представя, че съществува, изведнъж се намира тук пред мен. Героят от разказа не беше истински, нито пък мястото, определено не и описаните събития, но всичко останало си беше. Всичко останало беше оглушително и ослепително истинско. По-истинско от всичко, което някога си бях представял, че истината може да бъде. Предложих на първия срещнат войник да прочете написания лист. Беше наборникът, който идваше да ме смени в края на дежурството. Той беше сержант, аз – все още редник. Бе едва година по-възрастен, но имах чувството, че разликата ни е много по-голяма. На лявата си китка сержантът носеше ланец, на дясната часовник за гмуркане.
    – Искаш ли да прочетеш нещо, което написах? – попитах развълнувано. 
    – Еби си майката – отговори, без да му мигне окото.
    Оттогава минаха двайсет и една години и сега пак предлагам на някого да прочете първите ми разкази. Континентът е друг, отдавна вече не съм войник и даже езикът се е преобразил от иврит на български. Но все още ще съм ви ужасно признателен, ако сте малко по-мили от онзи сержант с ланеца."

Етгар Керет
15 август 2010, Тел Авив

Тук можете да прочетете един от разказите на Етгар Керет, включени в българския му сборник (с любезното съучастие на Капитал Лайт).