... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...”

Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата й мемоарна книга – „Дървото на живота”, издадена от ИК Жанет 45 през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две „книги на паметта” (от фр. memoire – „памет“), които ИК Жанет 45 с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли 2008 г. под заглавието „ТУК СЪМ”.

... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...”

Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата й мемоарна книга – „Дървото на живота”, издадена от ИК Жанет 45 през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две „книги на паметта” (от фр. memoire – „памет“), които ИК Жанет 45 с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли 2008 г. под заглавието „ТУК СЪМ”.

На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навършва 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели – художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова – да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание „Писмо до Светлин” с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев.

УБИВАМ ГИ ЧРЕЗ...
Някои думи не изговарям нарочно.
Убивам ги чрез премълчаване.

Всичко започва от интервю със съпругата на Райко Алексиев – Весела. И след него потича мътната река на миналото, излиза на повърхността, помита авторитети, лицемерие и наслагвания. Тази книга е плод на деветгодишно истинско журналистическо разследване. Текстовете в романа въздействат в няколко аспекта: историята – като факти и документи, личностите – морал и поведение, и съдбите на стотици случайни и неслучайни хора – смлени от „особеностите” на времето.

Познавам и меда, и жилото на журналистиката, но за всичките години работа моето голямо изкушение си остана интервюто – харесвам неговата почтеност. Интервюто е като моментна снимка, но и много повече. Чрез него можеш да се върнеш в миналото и да прекрачиш в бъдещето. В настоящата (трета по ред) книга са включени 66 интервюта с именити пловдивчани. Разочарован обаче ще остане този, който очаква интриги, клюки и нескопосано белетризиране. В тези записани събеседвания съм се старала да съхраня единствено част от личностите и тяхното време за осъществяване.

В “Лични полета” (1 и 2) Здравко Гълъбов – този мълчалив вестоносец, хванал литературно-историческото сито в ръце – търпеливо, внимателно, умно и талантливо (това личи по въпросите му) пресява и завещава на поколенията златоносните частици от хора и време, градили в годините храма на голямото поетическо изкуство, родено и населяващо Пловдив. В този храм ние, българите – а и не само ние, –  трябва да влезем с бяла риза, с чиста душа и да оставим знака си на благодарност, на взаимност и съпричастност към творчеството на ядро от таланти – “магьосници на вълнуващи прозрения”, както и към личностната им и обществена позиция – обединяващо звено в книгата.

Жанровата характеристика на “Лични полета” е трудно определима – нещо като поетична антология от авторски и преводни стихове (при това подбрани с добър литературен вкус) и сборник с интервюта, биографични бележки, фотографии, манускрипти и критически рефлексии за поетите на Пловдив. В първия том (без класация в подреждането на имената по томове и вътре в томовете) са представени поетите Николай Заяков, Добромир Тонев, Александър Бандеров, Веселин Сариев, София Несторова, Иван Вълев, Йордан Велчев, Божана Апостолова и Здравко Попов, а във втория – Иван Николов, Петър Анастасов, Киркор Папазян, Иван Странджев, Антон Баев, Александър Секулов и Тодор Чонов.