„Зла сила и копнеж за любов – това са двата полюса, които държат в сатанинско и мощно равновесие героя на тази „грапава” книга” – казва писателят Христо Карастоянов за първата книга на Константин Кацаров „Дрибъл” („ИК Жанет 45”, 2005). Антон Михайлов (Бясното куче) продължава своя „дрибъл” през хора и случки в един сложен лабиринт от емоции и в новия си роман „Мутра”.

Аудиороманът съдържа два компактдиска. Изпълнители на ролите са: Христо Шопов, Николай Станчев, Ваня Щерева, Анна Цолова, Джоко Росич, Мария Станчева, Ивайло Христов и др.

e-mail: „Драги Николай, прочетох кавалкадно вашите писма, както самите те насочват. Удивително постигната реалност с неуморимо изреждащо оставане навън и пълно разтваряне в толкова сипещи сe предметни детайли, цветове и бързи изживявания. От време на време по-дълго стихотворно задържане.

Крали Марко е последен княз на балканските славяни преди Османското нашествие, чието царство съществува в самия край на времето на самовилите и змейовете. Той е и последен герой от класически тип. Но какъв е по народност Крали Марко? Сърбин? Македонец? Българин?

"Мостът на Ран-Мостар" на Франк Павлоф е роман, който разказва за гражданската война в бивша Югославия и по-точно за нейната атмосфера, витаеща във въздуха, за тежестите и травмите, които е донесла със себе си. Обстановката на непрекъснат страх, на несигурност и отчужденост е наложена в пластичния и жив разказ на Павлоф.

Странното в „случая Георги Михалков” е, че изкуствено създаденият език есперанто става сякаш основен език за писателя и по-голяма част от книгите му са познати повече по света – Бразилия, Унгария, Швеция, Испания, Полша и т.н. А е странно, защото в разказите му тъкмо заобикалящата ни наша, българска, до спазъм позната, грозна и смешна, и малко тъжна действителност е добила художествена плът.

Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа.

С разказите на Христо Карастоянов в „ТЪРСЯ СЪПРУГА НА МЪЖА СИ” нахлува шаренията на днешния живот, със смешните и тъжни хора и събития, с неподправеното дишане на малкия град и малкия човек – обичан и разпознаваем и по улиците на Ямбол, и по сокаците на Едирне. Не така познато в Турция обаче се оказва „явлението” жена-поет.

Словото на Иван Динков е бременно с минало. Както е в голямата класическа поезия. Макар че само с минало поезията плаче за архив. Словото на Иван Динков е голо – като новородено – и зъзне в самота. Както е в модерната поезия. Макар че всяка модерност, рано или късно, посребрява.

Словото на Иван Динков е бременно с минало. Както е в голямата класическа поезия. Макар че само с минало поезията плаче за архив. Словото на Иван Динков е голо – като новородено – и зъзне в самота. Както е в модерната поезия. Макар че всяка модерност, рано или късно, посребрява.