„В романа на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“ като смислотворящ фактор е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да „разобличи” собственото й апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено „Алексиада”.                                                            
...Отделните романови глави често започват с обширни цитати от „Алексиада”, които биват сетне „редактирани” като че ли от перото на самата средновековна хронистка, възкръснала като модерна жена на двайсти век. Романът е издържан във феминистка тоналност. Житейската съдба на героинята, представена през погледа на заобикалящите я жени, е типична за тъй наречената андрократична цивилизация, в която господстват гледната точка и ценностите на мъжа. Силейки се (не винаги по свое желание) да се равни с него, жената накърнява житейското многообразие и равновесие, защото нейното призвание е да бъде природосъобразна, интуитивна и толерантна, да хармонизира света чрез майчинството и словотворчеството.”

Сабина Беляева

“В известен смисъл литературата е по-надежден документ за времето от академичните изследвания по история. Докато те по полувековен навик обслужват нечии политически каузи, персонални интереси, поръчани прогнози, в литературата узнаваме поне визията и искрените предпочитания на едного индивида. Той, естествено, не може да бъде обективен докрай, но ще не ще предоставя документ за своите преживявания и оценки относно къс действителност. Т.е. нищожен процент истина, но истинска.”

Това казва в свое интервю акад. Мутафчиева. Донякъде в унисон с нейните думи, амбициозният проект на ИК “Жанет 45”, обхващащ 13 тома “Избрани съчинения”, започва тъкмо с представяне на литературното й творчество.
В „Летопис на смутното време” писателката прави това, което за учения е невъзможно: пресъздава художествено Кърджалийското време, вплита различни погледи, оценки, преживявания в сюжетната канава.

"В "Дванайсет по пладне" става дума за текстове от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории  и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице.

Разказите са удивително качествени преди всичко като добра белетристика – първото и най-важно условие за всяка уважаваща себе си "психологическа" фантастика. Езикът е точен, ясен и овладяно образен. Всичко изглежда уж под контрол: до мига, в който незабележимо разгъващата се пружина на разказа изведнъж не се разгъне докрай, размествайки стандартните ни читателски представи за персонажи, сюжет и абсурд.

„Аз, прочетеният вестник” е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете й. Стори ми се, че съм в някаква… библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: „Кой си ти, бе!?”
Е, кой съм аз е описано в тази книжка.

Авторът

... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...”

Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата й мемоарна книга – „Дървото на живота”, издадена от ИК Жанет 45 през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две „книги на паметта” (от фр. memoire – „памет“), които ИК Жанет 45 с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли 2008 г. под заглавието „ТУК СЪМ”.

„Прокълнатото щастие на леля Ица” e семейна хроника, изградена по автобиографични данни. Действието се развива в рамките на година и половина след унгарската революция от 1956, ала в спомените на героите оживяват четирийсет години обществена история чрез живота на едно семейство и на една жена. Авторът наблюдава епохата през погледа на юношата, пресъздавайки успоредно събитията и противоречивите гледни точки на участниците в тях. Достоверният разказ е наситен с внезапни обрати. С голямо откровение писателят описва разтърсващите страсти, обагряйки с хумор сериозната тема.