„Екзекуторът” на Стефан Кисьов не е история за обикновен убиец. Той не е и просто Палача на Системата, нейна жертва, част от механизма на жестокост и организирано насилие, въпреки че е и това. Не е и само мечтател-утопист. Този разказ, на моменти секващ дъха, е разказ преди всичко за оцеляването, надеждата, катарзиса на духа. Една история за търсенето на смисъла на живота чрез страданието и болката.

Константин Илиев е знаково име в съвременната българска драматургия. Завършил е гимназия за чужди езици в Ловеч и немска филология в Софийския университет. Бил е редовен аспирант в Хумболдовия университет в Берлин, където специализира театрознание и защитава докторска дисертация върху драматургията на Фр. Дюренмат.

Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи...

Антония Колева е културолог с интереси към реториката, историята, антропология на науката. Автор на книгата „Картини на миналото, картини на бъдещето” (2001) – приложни интерпретации върху културата на късния социализъм и прехода. От 2000 г. редактира уеб-сайта Литература плюс култура, http://grosnipelikani.net

Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда. Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци.
Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание.

Дилян Вълев (1971) работи като журналист. Романът „Седем дни“ е първата му книга. Успешен и впечатляващ мащабен проект, който със своя свеж хазартен дух преминава през редица образци на онова модернистично писане, което поставя в своя център изостреното санаториумно възприятие.

В движението си към художествена компактност авторът достига до „И други истории“ – сборник от четивни разкази, зад чиято реалистика се провиждат образите на иреалното. Подобен художествен дискурс е познат от търсенията на българския диаболизъм през 20-те години на ХХ век.

Това е документална история за съдбата на бащата на поета Недялко Йорданов: комунист, командир на нелегален щаб, той е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Макар присъдата фактически да не е изпълнена, в резултат на системните инквизиции Асен Недялков Йорданов умира в началото на 1947 година. Посмъртно той бива оклеветен от своите бивши другари и обвинен в предателство.

Прозата на Олга Шурбанова отказва да постави в центъра на своето внимание фигурите на медийния интерес, лицата от новините. Това е немалко постижение – отказът от героите на нашето време. Най-вълнуващото в повествованието е търсенето на неуловимата граница между автор и персонаж, между мъдростта на рационалния опит и невинността на чувствените преживявания.

Христо Карастоянов (1950) е духовно свързан с град Ямбол – неофициалната столица на българския анархизъм и авангардизъм. Това родство дава очевиден отпечатък върху оригиналните и често провокативни проявления на плодовития белетрист, драматург, публицист, китарен бард...