Днес да пишеш поезия не е престижно. Дори е малко неприлично. Защото се издаваш, че си с уязвима душа, а такива хора са ненужни за нуждите на глобалното село. Патриция Николова е поредният случай на същество, което не се съобразява с новите порядки на епохата. Стиховете ú са точен образ и подобие на пеещото ú същество, закодирано някъде дълбоко в нея.

Поет и преводач от унгарски, автор на стихосбирката „Метафизики” (2000). „Стихотворения с биография” се явява както заглавие, така и жанр на тази особена книга, в която всяко стихотворение описва своята направа. Книга, която опитва границите на поетическото, оголва романтическата му тайна, но не за да го низвергне и осмеши, а за да му прибави нов, зрим, болезнено конкретен релеф.

Поезията на Кристин Димитрова живее леко, свободно и сякаш не осъзнава, че е поезия. Състои се от притчи, анекдоти и истории, често рискува да бъде дори сюжетно увлекателна. Вниманието й е насочено към света, а не към вътрешния мир на поета или към тайните на изкуството му.

Стихосбирката „НеОбичаЙно” развива най-доброто, тръгващо от предишните книги на авторката и може да бъде мислена като нов и силен етап в нейното творчество. Поетика на естественото и естеството, на детството, което „опитва щастието”, на кухнята, кромида и отсъствието на един мъж („Твърде много кромид”), на смутовете и любовната лапавица, на обичането и обичайното, което винаги изненадва.

Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно".

„Черешата на един народ“ (1996) е най-известната стихосбирка на Георги Господинов, която по безпрецедентен за българската литературна ситуация начин получава признанието на критиката, оглавява класациите по продажби и печели наградата на Сдружение на български писатели за най-добра книга на годината.

Изданието търси артистичния изглед благодарение на рисунките на Петър Кочевски. За тази сбирка хайку Антон Баев казва следното: "Сред разноезичния Вавилон на днешната българска поезия се опитва да поникне още един глас – този на най-краткия пловдивски поет Стоян Терзиев.

Хибрид между мисълта и петте сетива, поезията и прозата, преживяното и въобразеното, очакването и съзерцанието. Най-новото от Георги Господинов го потвърждава като майстор на обожанието...

Стихосбирката на Пенка Стефанова "Излаз на море" прави преглед на съвременния поетически арсенал. Тя е резултат на вечно актуалния въпрос какво кара поетите да пишат. Отговорът винаги е ясен – същото това, което кара хората да обичат.

Предложените в тази стихосбирка произведения са писани от автора през първите две години от новото столетие. Погледнато в биографичен план, те са заключени между едно тъжно и едно радостно събитие в живота на Недялко Йорданов – смъртта на майка му и раждането на неговата внучка.