След „Път където го няма” (2002) и обикаляне по летищата на Торонто и София, спешно пристигна „Екземпляр по пощата”: отново свръхдоза екологично чиста поезия във втората книга на Теодора Куцарова. Които не познават авторката, ще бъдат провокирани от свежия вкус на думите и. Главозамайващи, покосяващи, сеизмични.

Четвъртата стихосбирка на Цвета Софрониева е покана да се превъплътим в пчели, колибри и бухали, да кацнем на пейките и в студията Парамаунт, и в село Парамун и да доловим как те пускат корени, които се преплитат под всевиждащия поглед на освободените ни криле някъде из тайнствените подземни палати на изворите на поезията.

„Сомнамбул” е новият поетичен сборник на Петър Краевски, издаден от ИК „Жанет-45” (след книгата му със сатирични стихове “Ало, как сте?”). Четенето на тази книга е постепенно навлизане в дълбините на иреалното, среща с архетипите на подсъзнателното. Четирите раздела проследяват в стихове съновиденията в различните стадии на съня: „Шепот насън”, „Бълнуване”, „Стари сънища”, „Просъници”.

След шумния успех на книгите „Ние, мушмороците” и „Опако дете” („ИК Жанет 45”, 2003, 2005) за Виктор Самуилов се заговори като за безспорeн майстор на съвре-менното поетическо общуване с децата и сякаш се позабрави, че години наред авторът е дарявал с не по-малка наслада и родителите на същите малчугани чрез своите лирически експромти, самоиронии, горчилки и сарказми.

Представянето на първа стихосбирка е като събличане на публично място. До този момент все нещо от вътрешната територия остава скрито, но сега вече влизаш в ролята на артиста, който вика: „Елате ме вижте!”. Това, което ще прочетете, е моята представа за света, своеобразен поетически дневник, неравномерно попълван през годините, усещането ми за важните неща от видимия и невидимия свят.

Едва ли има българин, който да не е слушал и да не обича музиката на световно известния състав „Бйело дугме” на Горан Брегович. И вероятно припознава в текстовете на песните му анонимни народни творци. Всъщност думите на голяма част от тях са написани от Душко Трифунович.

Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес.

Емил Симеонов ни изненадва с неочакваните прозрения на своята стихосбирка "Накриво писан". В своите произведения той най-често тръгва от конкретен детайл от разпознаваемата действителност и го разгръща до широките обобщения на житейската философия.

„Ощ” не е дума, „ощ” живее между две думи, „ощ” е състояние, начин на писане и начин на четене, не дава отговори, а самото то е отговор, който може и да не разберете, но ще почувствате и сами за себе си ще обживеете. Една книга, в която нараняванията и надъзите са леки грешки в една игра на подлепване, изрязване, прекопиране, в която трябва да поиграем, да ги забравим.

Авторски колектив: Божана Апостолова, Валентина Радинска, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Малина Томова, Миглена Николчина, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Силвия Чолева и София Несторова