В този лускозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" (1991). Без тези стихове, без историята на този творчески път не е възможно да мислим днешната ни литература, а в известен смисъл и днешния ни език.

“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас.

 
Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл”

Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е; и невъзможно.Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от сенки и светлини.
Погледнато другояче – през гръцко-испанско-германско-унгарски и нашенски места, „най-обикновени” и тайни, живеещи и застинали, днешни и безвременни.

Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман.

Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега “Балади и разпади” събира за първи път трите поетически книги в едно.

Уникална съдба, уникална книга. Това прилагателно, два пъти повторено от мен, изобщо не е гаранция за художествена уникалност, но за уникалност на авторовия характер – гарантирам.

Мила Ламбовска е психолог по образование. Стиховете в тази книга са плод на дълбокото й гмурване в океаните на съня, в дълбини, където тук-там проблясват отломки от минали животи. С подобни упражнения са се занимавали сюрреалистите и дадаистите, а Робер Деснос се е изхитрял да пише в състояние на автохипноза. Мила върви по техните следи, но към своя собствен свят.