Недялко Славов е известен като един от добрите български поети, дебютирали в литературния печат в края на 70-те години. "Човекът в бърз кадър" го представя като автор на поетически фрагменти. (На английски език)

Недялко Славов е известен като един от добрите български поети, дебютирали в литературния печат в края на 70-те години. "Човекът в бърз кадър" го представя като автор на поетически фрагменти. 

Присъствието на тези три книги в една не е приумица, целяща обръщане на внимание, нито пък начин броят на книгите в биографията на автора изведнъж рязко да нарастне. Това са отделни книги, които не само се коментират взаимно, но и като цялостно поведение разиграват един небивал театър помежду си.

Този сборник с поетически шаржове присъства в цялостния контекст на прочутата пловдивска бохема и носи нейния дух. Той е сякаш продължение на атмосферата на култовото заведение "Кристал", в което през 80-те години поети и интелектуалци са общували иронично помежду си с куплети, написани върху салфетки.

Това са стиховете на поета, които неговият приятел, колега и сроден дух Добромир Тонев открива в една негова "работна тетрадка". Тонев дава заглавие на книгата "В друг съпровод", защото Иван Николов никога не е припявал в общия хоровод на нито една фалшива еуфория.

"Отдавна" събира стихове, голямата част от тях писани в края на 70-те и началото на 80-те години (макар че, според собствените му думи, Константин Павлов не работи хронологически: "работя повече като художник и скулптор: едновременно правя цялата картина").

Думите си приличат с душите по това, че се топят. При определена температура, в определена среда, при натиска на дадено налягане или просто от само себе си. В тази стихосбирка лирическият "аз" на Божана Апостолова наблюдава условията на динамичния процес на метаморфозата в топенето.

Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието.

"Не ти завиждам, Ной" не е сред книгите, за които трябва да се говори като за дебют в младежкия смисъл на думата. Това е една дълго писана и добре обмислена стихосбирка, чиито текстове говорят за изтънчена чувствителност и поетическо можене. Богатите познания, немалкият житейски опит, съчетани с едно модерно светоусещане, са предпоставка Борис Пасков да ни поднесе една завършена книга.

Това е една от култовите стихосбирки на човека, който с основание се възприема като гуру на всички литературни участници от 90-те години. "Етимологики" решително излиза от писателското възприятие. Това, което българският читател е свикнал да разбира като поезия, тук последователно се изплъзва между пръстите.